— Ново легло?
— Отчасти. Защо Гил Прайс замина нанякъде снощи?
— Дадох му задача.
— В четири сутринта?
— Беше спешно. Ще се върне тази нощ. — Замълча за момент. — Надявах се, че ще разполагаш с един-два дена за аклиматизиране, но изглежда ще се наложи да побързаме.
— Не ми е нужна аклиматизация. Само ми донеси костите и ме остави да си върша работата.
— Може да се наложи ние да отидем при тях.
Ив замръзна.
— Какво?!
— Може да се наложи да направиш оглед непосредствено след изкопаването и да прецениш дали си заслужава да ги носим тук. Моят източник току-виж е излъгал и черепът се окаже дотолкова пострадал, че лицето не може да бъде възстановено.
— И ти искаш аз да бъда там, докато копаете?
— Може би.
— Забрави! Аз не съм крадец!
— Ще поговорим по-късно. Може и да не се наложи. Хареса ли ти гробището?
— Защо всички смятат, че си падам по гробища… — Впери поглед в лицето му и присви очи. — Откъде знаеш, че съм била там? — Погледна към пристройката до гаража. — А, видеокамерите. Не обичам да ме шпионират, Логан.
— Камерите следят цялото имение. Случайно са ви уловили с Маргарет.
Можеше и да е така, но младата жена се съмняваше, че има нещо „случайно“ в живота на Логан.
— Харесаха ми свежите цветя.
— Аз живея в къщата на семейство Барет. Сметнах, че това е най-малкото, което мога да направя.
— Сега вече къщата е твоя.
— Така ли? Семейство Барет са построили странноприемницата, живели са и са работили тук в продължение на повече от сто и шейсет години. Тук са станали свидетели на много исторически събития. Знаеш ли, че Ейбрахам Линкълн е отседнал на това място непосредствено преди края на Гражданската война?
— Още един републиканец! Нищо чудно, че си купил имението.
— Някои от местата, където е бил Линкълн, дори не бих докоснал. Прекалено много ценя удобството си. — Отвори входната врата пред нея. — Обади ли се на майка си?
— Не. Ще й се обадя тази вечер, когато се върне от работа. — Усмихна се. — Стига да не излезе някъде. Напоследък си прави компания с един адвокат от канцеларията на областния прокурор.
— Късметлия! Тя ми се стори много симпатична.
— Освен това е и умна. След раждането на Бони завърши гимназия, а после и съдебна журналистика.
— Завършила е училище, след като дъщеря ти се… — Логан спря рязко. — Извинявай, сигурен съм, че не би искала да говориш за дъщеря си.
— Нямам нищо против да говоря за Бони. Много се гордея с нея. Тя се появи в живота ни и промени всичко. Любовта може да го направи.
— Така съм чувал и аз.
— Истина е. Отдавна опитвах да откажа майка си от дрогата, но все безуспешно. Може би бях прекалено огорчена и обидена. Господ ми е свидетел, понякога я мразех. Но Бони се появи и аз се промених. Цялата горчивина изчезна. Майка ми също се промени. Боже, как само обичаше тя Бони! А и можеше ли човек да не я обича!
— Видях снимката й…
— Нали е много красива? — Ив се усмихна сияйно. — Толкова щастлива. Винаги беше толкова щастлива. Обичаше всеки буден час от своя… — Наложи се да преглътне, за да се успокои, след което заяви рязко: — Извинявай, трябва да спра! Започва да боли.
— Боже милостиви, престани да се извиняваш — възкликна почти грубо Логан. — Аз съжалявам, че те накарах да говориш за нея.
— Ти не си ме накарал да правя каквото и да било. Много е важно да я задържа до себе си, да не си позволя никога да я забравя. Тя съществуваше. Тя се превърна в част от мен, може би най-добрата част. — Извърна се от него. — А сега мисля да отида в лабораторията и да видя дали мога да направя нещо за Манди.
Джон я изгледа изненадано.
— Носиш си парченцата?
— Разбира се. Не се предавам, преди да съм опитала.
Усети погледа му върху себе си, докато се отдалечаваше. Май не трябваше да му показва колко е уязвима, но се получи от само себе си. Той я бе слушал напрегнато и със симпатия и я бе накарал да се чувства така, сякаш наистина милее за нея. Може би пък не му беше безразлична. Може би не я манипулираше.
Или беше точно това. Какво значение имаше, по дяволите? Тя не се срамуваше от онова, което изпитваше към Бони, а и нямаше начин той да извърти думите и и да ги използва срещу нея. Единственото предимство за него сега бе фактът, че го чувстваше някак си по-близък. Разговорът за Бони бе станал причина помежду им да възникне някаква връзка. Крехка и неопределена.
Младата жена отвори вратата на лабораторията и се насочи право към дипломатическото куфарче, което бе оставила върху бюрото. Отключи го и заизважда парченцата. Събирането им щеше да прилича на подреждане на пъзел с повишена трудност. Беше истинска лудост.