Ако обаче разсъждаваше по този начин, наистина нямаше да успее. Откриването на Манди бе нейна работа и тя щеше да я свърши. Все пак можеше да разчита и на връзката, която бе създала с момичето.
— Здравей, Манди. — Седна зад бюрото и вдигна една носова кост, най-голямото запазено парче от черепа. — Мисля да започнем оттук. Не се притеснявай. Може да ни бъде необходимо повечко време, но пак ще се справим.
— Дора Бенц е мъртва — заяви без заобиколки Гил, когато Логан вдигна телефона.
— Дявол да го вземе!
Ръката му стисна несъзнателно слушалката.
— Наръгана смъртоносно и изнасилена. Открила я сестра и, около десет тази сутрин в собствения й апартамент. Мислели да ходят заедно на аеробика. Имала ключ и влязла, след като никой не отговорил на настоятелното й звънене. Прозорецът бил отворен и полицията смята, че е просто случай на изнасилване с убийство.
— Как не!
— Ако е така, значи е извършено много добре — заяви Гил. — Изключително добре.
Като вандализма в лабораторията на Ив в Атланта.
— Проследиха ли те?
— Няма съмнение. Ти знаеше, че ще ме проследят.
— Можеш ли да разбереш от някой от старите си колеги кого е наел Тимуик?
— Ще пусна пипала. Да се връщам ли?
— Не. Цяла сутрин опитвам да се свържа с Джеймс Кадро. От офиса му казаха, че отишъл със съпругата си на къмпинг в Адирондакс. — Замълча за момент. — Побързай. Аз не бях първият, който се е интересувал от него.
— Къде в Адирондакс?
— Около Джоунсбърг.
— Страхотно! Точно така обичам. Точни указания. Тръгвам.
Логан остави телефона. Дора Бенц беше мъртва. Можеше да я спаси, ако бе действал по-бързо. Но, по дяволите, смяташе, че всички те ще бъдат в по-голяма безопасност, ако не прояви никакъв интерес към тях, ако се престори, че не знае за тяхното съществуване.
Очевидно се бе лъгал. Дора Бенц беше мъртва.
За нея бе вече прекалено късно, но може би не и за другите.
Но не можеше да действа бързо без Ив Дънкан. Ключът беше тя. Трябваше да бъде търпелив и да я накара да му повярва.
Създаването на доверие щеше да бъде дълъг процес. Ив беше умна и по някое време щеше да открие, че тази работа е много опасна за нея самата и за семейството й.
Джон се облегна на стола и започна да разиграва наум различните възможности.
— Здравей. — Маргарет пъхна глава в лабораторията. — Декораторите на „затоплянето“ са тук. Можеш ли да излезеш за един час и да ги оставиш да си свършат работата?
Ив се намръщи.
— Казах ти, че не е необходимо.
— Аз никога не си върша половинчато задълженията.
— Само един час?
— Предупредих ги, че не желаеш да те притесняват и че ако се забавят повече от уговореното време, просто няма да получат нищо. А и ти все пак трябва да се храниш. — Погледна часовника си. — Почти седем е. Какво ще кажеш за една супа и сандвич?
— Ей сегичка. — Младата жена премести внимателно дъската с костите на Манди в горното чекмедже на бюрото. — Кажи им, че ако пипнат бюрото, аз лично ще ги убия.
— Добре.
И Маргарет се обърна и изчезна.
Ив свали очилата и разтърка очи. Малко почивка вероятно щеше да й се отрази добре. За няколко часа бе напреднала съвсем малко и усещането й за безсилие се увеличаваше. Въпреки това, щеше да продължи работата си, след като се нахрани.
Срещна шестима мъже и две жени в коридора, които носеха акцентиращи възглавници, столове и килими. Дори й се наложи да се долепи до стената, за да се разминат.
— Оттук! — Маргарет я хвана за ръката, помогна й да се промъкне покрай двамата, които носеха навит на руло килим, и я поведе към кухнята. — Направих доматена супа и сандвичи със сирене. Доволна ли си?
— Много! — Ив седна, взе салфетката и я постла на скута си. — Не съм чак толкова гладна.
— Аз пък умирам от глад, но съм на диета и се опитвам да се държа прилично. Ти очевидно никога в живота си не си се подлагала на диети.
Ив се усмихна.
— Съжалявам.
— Така и трябва. — Маргарет посегна към дистанционното управление на телевизора, поставено върху кухненския плот. — Имаш ли нещо против? Президентът ще дава пресконференция. Джон ме кара да ги следя и да му докладвам, ако има нещо интересно.
— Нямам нищо против. — Младата жена започна да се храни. — Стига ти да не се разсърдиш, че няма да обърна никакво внимание на пресконференцията. Политиката не е моята стихия.
— Нито пък моята. Но Джон е направо обсебен от нея.
— Чух за изграждането на фондовете. Мислиш ли, че той иска лично да се занимава с политика?
Маргарет поклати глава.
— Няма да издържи на глупостите им. — Вгледа се за момент в екрана. — Чадборн е дяволски добър. От него буквално струи топлота. Знаеш ли, че го наричат най-обаятелния президент след Рейгън?