— Синьо и бяло. Небе с облаци. Опитваме се да постигнем онези финални щрихи, характерни за боклукчийските кофи.
— Боклукчийските кофи ли?
— Видях го по телевизията. — В този момент очевидно покри с длан слушалката. — Недей, Рон. Ще развалиш облаците. Ъгълчетата трябва да се изрисуват различно. — Откри отново слушалката. — Как си?
— Добре. Работех върху…
— Така е хубаво. — Сандра се разкиска отново. — Без херувимчета, Рон. Ив ще си изкара акъла.
— Херувимчета ли?
— Само облаци!
„Боже мили, херувимчета и облаци!“
— Виждам, че си заета. Ще ти се обадя отново след няколко дена.
— Радвам се, че си прекарваш добре. Наистина постъпи правилно, като се откъсна за малко оттук.
Очевидно този факт не създаваше никакви проблеми за майка й.
— Всичко наред ли е вече?
— Вече ли? А, имаш предвид нахлуването с взлом. Напълно. Джо се отби след работа и донесе храна от китайски ресторант, но си тръгна, щом се появи Рон. Оказа се, че се познават. Всъщност това не е чак толкова странно, след като Рон работи в канцеларията на областния прокурор, а Джо… Рон, трябва да сложиш повече бяло. Ив, налага се да вървя. Той ще съсипе облаците ми.
— Довиждане, мамо. Грижи се за себе си.
— Ти също.
Младата жена остави усмихната слушалката. Сандра не й се бе струвала никога толкова млада. Причината, разбира се, беше Рон. А е хубаво да си млад. В бедняшките коптори децата порастват бързо и може би сега Сандра най-сетне щеше да си открадне малко от магията на неизживяното детство.
Защо тази мисъл я накара да се почувства неизразимо стара? Сякаш бе на хиляда години…
Защото беше глупава, егоистка и… може би дори завиждаше малко.
Джо!
Вдигна отново слушалката, но се спря.
Логан бе разбрал, че е ходила на гробището. Никак не й допадаше мисълта за електронната апаратура за следене.
Обземаше я май параноя. Видеокамерите не винаги вървяха ръка за ръка с подслушването на телефони.
Но това не бе изключено. Откакто бе тук, имаше смътното усещане, че е уловена в мрежа.
Изправи се, извади цифровия телефон от дамската си чанта и набра номера на Джо.
— Точно се канех да ти звънна. Как вървят нещата?
— Не вървят. Преливаме от пусто в празно. Той иска да ме замеси повече, отколкото ми се ще. Трябва да знам с кого си имам работа. Успя ли да научиш нещо?
— Доста е странно.
— Кое?
— Изглежда напоследък е обсебен от личността на Джон Кенеди.
— Кенеди?!
— Да. А Логан е републиканец. Посетил е библиотека „Кенеди“. Поръчал е да му преснемат доклада на комисията „Уорън“ за убийството. След това е ходил в книгохранилището в Далас и после — в Бетезда. — Джо направи пауза. — Дори е разговарял с Оливър Стоун във връзка с разследванията му за филма „JFK“. И всичко това — тихомълком. Без да бърза. Човек никога не би направил връзката, ако не разполага с по-подробна информация.
— Кенеди. — Наистина беше странно. — Това не може да има нещо общо с моето присъствие тук. Друго?
— Засега нищо. Ти поиска само по-необичайните факти. Но ще продължавам да търся. — Джо промени темата. Тази вечер се срещнах с настоящата звезда на майка ти. Симпатяга!
— Благодаря ти, че я наглеждаш.
— Не мисля, че ще се наложи да продължа да го правя. Рон ми се стори порядъчно покровителствено настроен.
— Все още не съм се срещала с него. Мама се страхува, че ще го изплаша.
— Не е изключено.
— Какво искаш да кажеш? Знаеш добре, че искам най-доброто за нея.
— И няма да престанеш да риеш, докато не го получиш.
— Толкова ли съм лоша?
Гласът на младия мъж се смекчи.
— Не, толкова си добра. Трябва да вървя. Даян иска да хванем някакъв филм от девет. Ще ти се обадя, когато науча нещо повече.
— Благодаря ти, Джо.
— Забрави. Не съм ти помогнал кой знае колко.
Най-вероятно е точно така, помисли си Ив, след като затвори. Интересът на Логан към Джей Еф Кей може би беше просто съвпадение. Каква връзка можеше да има между бившия президент и предстоящата й работа?
Логан беше прекалено умен и прекалено здраво контролираше всичко около себе си. Издирванията му във връзка с Кенеди обаче бяха съвсем скорошни, за да не събуждат съмнения, а ако е искал да не дава гласност на този си интерес, сигурно е имал причина.
Каква? Не можеше да бъде!
Ив замръзна на място от силния шок.
— О, Боже!
Глава 7
Библиотеката беше празна.
Затръшна вратата след себе си, запали лампата и тръгна към бюрото. Отвори дясното чекмедже. Само някакви хартии и бележничета с телефонни номера. Затвори го и дръпна лявото.
Книги. Извади ги и седна зад бюрото.