— Донели умрял ли е?
— Той бил стар и с болно сърце.
— А кого е шантажирал?
Логан сви рамене.
— Не знам. Донели-младши не ми каза. Сделката беше за черепа.
— И ти не си го натиснал?
— Разбира се, че опитах да изкопча нещо от него. За разлика от баща си, той не обичаше да живее на ръба. Предложи ми тази история срещу достатъчно пари, с които се установи в Италия с ново лице и документи за самоличност.
— И ти прие сделката?
— Плащал съм и повече за по-мъгляви перспективи.
— А сега искаш аз да помогна да бъдат обрани плодовете?
— Ако онова, което ми каза Донели, е истина.
— Не е. Цялата история е ненормална.
— Защо тогава не дойдеш с мен? Какво ще ти навреди? Ако не е вярна, ти си тръгваш с пълни джобове, а срамът остава за мен. — Усмихна се. — И двете перспективи би трябвало да ти доставят изключително голямо удоволствие.
— Губиш ми времето.
— Плащам ти добре.
— Но ако в историята има дори трошица истина, няма да бъде особено разумно от моя страна да ходя да се ровя…
— Но ти сама каза, че тук няма абсолютно нищо вярно.
— Налудничаво е да се мисли, че това е Кенеди, но би могъл да бъде Джими Хофа или някой друг мафиот.
— Стига да не съм платил скъпо и прескъпо за някаква вълшебна приказка.
— Което и най-вероятно си сторил.
— В такъв случай ела с мен и ще разберем. — Замълча за момент. — Освен ако не мислиш, че не би могла да свършиш работата както трябва, защото вече имаш някаква идея чий може да е черепът. В никакъв случай не бих искал да му сложиш лицето на Джими Хофа.
— Прекалено съм добра, за да го направя. Не се опитвай да ме манипулираш, Логан!
— Защо? Аз пък съм добър в това. Всички правим онова, в което сме добри. Не си ли поне мъничко любопитна да разбереш дали Донели е казал истината?
— Поредното гонене на Михаля.
— Не е точно така, след като се опитаха да те сплашат. Или може би предпочиташ да простиш и да забравиш какво се случи с лабораторията ти?
— Нищо не съм забравила, но не съм сигурна, че вярвам на…
— Удвоявам сумата за фонд „Адам“.
— Плащаш прекалено много за прекалено малко. Дори да е вярно, всичко това е станало отдавна. Ами ако на никой не му пука, че демократите са осъществили грандиозен заговор?
— Ами ако им пука? На хората им е писнало до смърт да бъдат манипулирани от политиците.
— Каква точно цел преследваш, Логан?
— Реших, че вече съм ти станал ясен като на длан. Ще помислиш ли върху това, което чу?
— Не!
— Напротив, ще помислиш. Не можеш да постъпиш другояче. А утре сутрин ще ми кажеш какво си решила.
— И ако не се съглася?
— Защо мислиш съм купил собственост с гробище?
Младата жена замръзна.
— Само се шегувам. — Усмихна се. — Ще те изпратя вкъщи, разбира се.
Ив тръгна към вратата.
— И няма да искам да ми връщаш парите за фонд „Адам“. Дори да не изпълниш твоята част от сделката. В резултат на което ще изглеждам много по-почтен от теб.
— Няма да правя нищо незаконно.
— Не се опитвам да те замеся в нищо незаконно. Нито в нападение срещу Арлингтън, нито в разравяне на гроб. Само в кратко посещение до едно поле в Мериленд.
— Незаконно?
— Но ако се окажа прав, нашето малко прегрешение ще заухае на роза. — Логан сви рамене. — Помисли. Преспи една нощ. Ти си разумна жена и смятам ще се съгласиш, че не те моля да правиш каквото и да било, което е в разрез с твоя морал.
— Ако ми казваш истината.
Той кимна.
— Ако ти казвам истината. Нямам намерение да те убеждавам. Ще бъде безполезно. Ти сама трябва да вземеш решение. — Издърпа горното чекмедже на бюрото и извади оттам подвързано с кожа тефтерче с адреси. — Лека нощ. Уведоми ме за решението си веднага щом го вземеш.
Ив осъзна, че я подканват да излезе. Топката остана в нея.
Или само така си мислеше?
— Лека нощ.
Напусна кабинета и заизкачва припряно стълбите към своята стая.
Кенеди!
Невъзможно! Кенеди лежеше в Арлингтън, а не в някаква дупка в пшеничено поле в Мериленд. Логан бе платил за нищо.
Той обаче бе всичко друго, но не и мухльо. И ако смяташе, че в историята на Донели има известна истина, това бе достатъчна причина и за нея самата да провери как стоят нещата в действителност.
И да подпомогне плана му. И да хвърли кал в противниковия лагер. Напълно възможно бе да я лъжеше и да ровеше отчаяно в миналото с надеждата да открие онова, което иска.