— Кадро е готов. Тръгвам за Йордания. Нещо друго?
— Засега забравяш за Мейрън. Ще се присъединиш към екипа, който наблюдава „Барет Хаус“.
Фиске се намръщи.
— Не си падам по наблюденията.
— С това обаче ще се заемеш. Искам да знаеш за всяко кихване на Логан и Дънкан.
— Защо да се появявам там, преди да съм си свършил работата. Веднъж да пипна Мейрън…
— Проследихме Гил Прайс, когато вчера сутринта напусна „Барет Хаус“. Отиде право в апартамента на Дора Бенц.
— Е, и? Оставих всичко абсолютно чисто.
— Не разбираш. Той знаеше за Дора Бенц, а това означава, че и Логан знае. Не можем… — Тимуик си пое дълбоко въздух. — Логан, Прайс и Дънкан са ни нужни мъртви.
— Каза, че било прекалено рисковано?
— Това беше, преди да се убедим, че Логан е на вярна следа. Сега вече не може и дума да става да ги оставим живи.
Най-после Тимуик проявяваше характер.
— Кога?
— Ще те известя.
Фиске натисна бутона за прекъсване на връзката. Нещата определено вървяха към добро. И предизвикателството, и паричното възнаграждение нарастваха. Затананика си отново, когато отвори жабката и извади списъка. Прокара съвсем права черта през второто име, а под името на Мейрън написа грижливо с печатни букви „Джон Логан, Гил Прайс и Ив Дънкан“.
Винаги беше добре да държи нещата в ред.
Включи мотора и се ухили, тъй като внезапно си даде сметка коя песничка си тананика:
Глава 8
— Събуди се! За Бога, нима трябва да спиш с тези кости, Ив?
Младата жена повдигна сънено глава.
— Какво? — Маргарет я разтърси, за да се разсъни. — Колко е часът?
— Почти девет. Снощи Джон ми каза, че няма да работиш повече.
— Промених си намерението. — Сведе поглед към Манди, която беше върху бюрото пред нея. — Сглобих още няколко парченца от пъзела.
— И заспа, докато работеше?
— Затворих очи само за няколко минути. — В устата си имаше ужасен вкус. — Вероятно съм била изморена. — Избута назад стола си. — Трябва да отида да си измия зъбите и да взема душ.
— Не и преди да ми кажеш каква хубава работа съм свършила тук.
Ив се усмихна.
— Извинявай. Наистина е прекрасно!
— Ентусиазмът ти си го бива. — Маргарет въздъхна. — Знаех си, че мога да им кажа да използват зебло.
— Казах ти, че няма значение. — Ив се изправи и тръгна към вратата. — Но ценя усилията ти.
— Джон иска да те види. Изпрати ме да те намеря.
— Ще се видя с него, след като се изкъпя и преоблека.
— Можеш ли да побързаш? Струва ми се много напрегнат, откакто Гил се е върнал.
Младата жена се извърна.
— Върнал ли се е?
Маргарет кимна.
— Преди около час и половина. Очакват те в кабинета.
Очакваха решението й. Очакваха да разберат дали щеше да се втурне да гони Михаля заедно с Логан.
Кенеди.
Боже мой, на дневна светлина тази идея й се струваше още по-странна.
— Джон ме упълномощи да приведа по банков път останалото за фонд „Адам“ — обясни Маргарет. — Обадих се в банката и след час ще можеш да направиш справка за трансфера.
Не се беше съгласявала за новата сума. Логан упражняваше натиск, подкупваше я, без да настоява да му връща парите. Е, нека си ги пилее. Това нямаше да повлияе върху решението й, а децата щяха да имат полза.
— Вярвам ти.
— Провери. Джон настоява.
Нека си настоява. Снощната работа върху Манди й се бе отразила добре. Сега чувстваше, че контролира положението.
— Ще се видим след малко, Маргарет.
— Дадохме ти достатъчно време — намръщи се насреща й Логан, когато влезе в кабинета. — Чакаме те.
— Трябваше да си измия и изсуша косата.
— Изглеждаш много добре — обади се от ъгъла Гил. — Заслужаваше си чакането.
Тя му се усмихна.
— Не вярвам, че Логан е на същото мнение.
— Не съм. Невъзпитано е да караш хората да те чакат.
— Зависи дали имаш уговорена среща с тях, или си повикан.
Гил се изсмя.
— Не трябваше да изпращаш Маргарет, Логан.
— По дяволите, не исках да изглеждам прекалено настоятелен.
Младата жена повдигна вежди.
— О, нима?
— Е, поне да не се набива на очи. — Логан посочи към стола. — Седни, Ив.
Тя поклати глава.
— Няма да ни отнеме много време.
Всяко мускулче от тялото му се напрегна.
— Виж, не искам да…
— Млъкни, Логан. Ще го направя. Ще отида на проклетото ти поле за онзи череп. Ще го донесем тук и аз ще свърша работата, която искаш от мен. — Погледна го право в очите. — Но ще го направим веднага. Искам да приключим с това.