„Наемни убийци.“ Като реплика от слаб уестърн.
— А кой направи онова с лабораторията ми?
— Гил казва, че може да е бил Албърт Фиске. Работил е и преди за Тимуик.
„Фиске. Кръвта и ужасът вече имаха име.“
— Искам да кажа на Джо. Той може да открие следите на гадното копеле.
— Наистина ли искаш да намесваш Куин, преди да разполагаш с доказателства? Тимуик е тежка категория. Само с едно телефонно обаждане ще съсипе живота на твоя приятел. — Понижи глас. — Дай доказателството, Ив. Свърши си работата. Ще направиш нещата по-лесни за Куин и по-безопасни за себе си.
— И ще направя, каквото ти искаш.
— Всеки медал си има и обратна страна. Но недей да правиш напук на себе си… за да направиш напук на мен. Сега мислиш, че греша. Ако докажеш, че е така, няма ли да ме накажеш за всичките проблеми, които ти навлякох?
— Опитът за убийство надали може да се нарече „проблем“.
— Готов съм на всичко, за да изкупя грешката си. И освен това те предупредих. Сега решението е в твои ръце.
— Винаги е било.
— Тогава вземи правилното решение. — Обърна се с намерението да излезе. — Ще ми бъде нужно малко време, за да осигуря охраната ти. Ще кажа на Маргарет да ти запази място за полета утре следобед.
— Ами ако искам да си тръгна веднага?
Логан поклати глава.
— Аз те превърнах в мишена и сега ще те защитавам с всички сили. Ще удвоя и охраната около майка ти. — Обърна се, за да я погледне. — Промени си намеренията, Ив. Забрави колко си ми ядосана и направи онова, което е най-добро и за теб, и за майка ти.
Вратата се затвори след него, преди тя да успее да му отговори. Удряй и бягай. Мръсен манипулатор.
„Запази майка си жива.“
Опита да се пребори с паниката. Той подбираше умно думите и улучваше точно. Трябваше да забрави всичко, което й бе казал, и да си обира крушите. Логан я бе заблудил умишлено и я бе замесил в нещо, което…
„Успокой топката. Забрави за желанието си да му извиеш врата. Какво мога да направя при създалото се положение?“
„Докажи, че греша.“
Изкусителна примамка. Ако работеше усилено, след два дни щеше да разполага с доказателството.
И да се предаде пред Логан след всичкия ужас, който бе изживяла заради него?
В никакъв случай.
„Направи онова, което е най-добро и за теб, и за майка ти.“
Приближи се бавно до прозореца. Започваше да се развиделява. Следобед щеше да бъде на път за вкъщи. Господи, как само й се искаше да се върне там, където всичко бе безопасно и познато.
Но може би и там вече не беше толкова безопасно. Нищо чудно решението да приеме предложената й от Логан работа да бе разрушило мира и спокойствието, които бе култивирала така грижливо след нощта на екзекуцията на Фрейзър. Ето че отново я бяха дръпнали в онова кошмарно тресавище, в което за малко не се бе удавила след смъртта на Бони.
Нямаше да се удави и сега. Бе преживяла края на дъщеря си, значи можеше да преживее всичко.
„Барет Хаус“
Вторник следобед
Логан стоеше във вестибюла, когато Ив слезе по стълбите. Беше малко след един.
Лицето му бавно се озари от усмивка.
— Не си с куфара.
— Махам се в мига, в който приключа. Но реших, че най-добрият начин да прережа всички връзки с тази каша, е, като си свърша работата. — Тръгна към лабораторията. — Къде е черепът?
— Вървиш право към него. Кутията е върху бюрото ти. — Джон я последва. — Но не мислиш ли, че ще бъде по-добре първо да поспиш малко?
— Вече спах. Взех си душ и дремнах, след като реших да сложа край.
— Можеше да ми съобщиш, за да ми олекне.
— Нямам желание да се грижа за душевното ти състояние.
— Разбирам те. Но държа да ти кажа, че постъпваш по най-интелигентния начин.
— Ако не мислех така, сега щях да се насочи към изхода, а не към лабораторията. — Изгледа го хладно. — И нека се изясним. В мига, в който докажа, че този череп не принадлежи на Кенеди, ще се свържа с вестниците, за да ги уведомя що за глупак си.
— Напълно справедливо.
— И няма да стоя откъсната от света. Ще се обаждам всеки ден на мама и на Джо.
— Опитвал ли съм някога да те спра? Ти не си затворничка. Надявам се, че можем да работим заедно.
— Не съществува подобна вероятност. — Отвори рязко вратата към лабораторията. Оловната кутия стоеше на бюрото. Ив тръгна припряно към нея. — Работя сама.
— Може ли да те попитам колко време ще отнеме?
— Зависи от състоянието на черепа. Ако не е като пъзел, вероятно два-три дни.
— Стори ми се напълно здрав. — Замълча за момент. — Опитай се да ги направиш за два дни, Ив.
— Не ми давай зор, Логан.