— Прилича на играта, при която човек трябва да съедини определен брой точки, за да получи фигурата.
— Нещо такова, само че тук се прави триизмерно и е много, много по-трудно. Докато запълвам с пластелиновите ивици, трябва да се концентрирам върху научните елементи за изграждането на лицето — да не се отклонявам от определените мерки, да се съобразявам с разположението на лицевите мускули и тяхното влияние върху контурите.
— Ами носът? Старият Джими нямаше нос.
— Трудничко е. Широчината и височината се определят отново чрез измервания. При един представител на бялата раса, какъвто е Джими, измервам носовото отверстие в най-широката му част и добавям пет милиметра от всяка страна за ноздрите. Това ми дава широчината. Дължината, или изпъкналостта, зависи от размерите на малката кост в основата на носовото отверстие, наречено „носов гръбнак“. Много е просто. Умножавам размерите му по три и прибавям тъканната дълбочина в средата на филтрума.
— А, отново плашещият филтрум.
— Искаш ли да научиш нещо?
— Да. Винаги се шегувам, когато се окажа извън мои води. — Направи физиономия. — Продължавай.
— Носовият гръбнак определя и ъгъла на носа. От него разбирам дали е бил вирнат, увиснал надолу или съвсем прав. Получиш ли веднъж носа, ушите са по-лесни. Обикновено са дълги колкото носа.
— Изглежда доста точно.
Ив сви рамене.
— Де да беше. При всички формули, мерки и научна информация за това, кое определя носа, никога няма как да бъда сигурна, че възпроизвеждам оригинала. Просто правя най-доброто, което мога, и се надявам, че съм близо до истината.
— Ами устата?
— Отново измервания. Височината на устните се определя от разстоянието между линията на горния и долния венец. Широчината е обикновено колкото между кучешките зъби. Дебелината пък се фиксира чрез специални антропологични карти. Формата обаче няма как да се определи. Тук трябва да се доверя на инстинктите си. — Отмести подноса и се изправи. — Ще се захващам отново за работа.
— А аз съм изпъден? — Логан стана и взе таблата. — Ще имаш ли нещо против да дойда и да те погледам? Или това ще бъде равносилно на нахлуване в твоето пространство?
— Защо? Нима смяташ, че наистина ще го накарам да изглежда като Джими Хофа?
— Не. Може ли да се случи подобно нещо?
Ив поклати глава.
— Не ме ли слуша какво ти говорих? Всичко се определя от костната структура.
— Ами процесът на запълването и заглаждането? А личната преценка за носа и устата?
— Добре де, ако човек има предварително някаква представа, тя може да му повлияе. Точно затова никога не гледам снимки предварително. На този етап не си позволявам никакво творчество. Чистата наука трябва да ръководи определянето на основните моменти в структурата на лицето. След като привърша с техническата част, мога да дам воля на артистичната си преценка. Ако не постъпвах винаги по този начин, продуктът щеше да бъде само една скулптура, а не реконструкция на лице. — Сви устни. — Можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че не бих позволила да се случи такова нещо. Джими няма да изглежда като Хофа, освен ако наистина не е Хофа. Затова не е нужно да ме държиш под око, Логан.
— Изобщо не съм имал такова намерение. Ако призная, че съм напрегнат и може би малко разтревожен, би ли ми позволила да дойда?
— Съмнения? Мислех, че си абсолютно сигурен. Нали беше убеден, че е на Кенеди?
— Искам да видя как черепът оживява, Ив — отвърна простичко Джон. — Знам, че не заслужавам да се съобразяваш с мен, но все пак ще ми позволиш ли?
Ив се поколеба. Все още му бе сърдита. След всичко, което бе направил, трябваше да му каже да отиде да се хвърли в езерото. От друга страна, може би беше необходимо да сключат примирие, за да се измъкнат по-лесно от този кошмар.
— Не ми пука, стига да мълчиш. Вероятно ще забравя, че си в стаята. Ако си отвориш устата, излизаш.
— Нито дума. — Насочи се към вратата. — Дори няма да разбереш, че съм тук. Ще ти донеса храна и кафе и после ще се свия в ъгъла като послушна котка.
— Не знам да има послушни котки. — Тръгна към поставката и с това вече го изолира. — Само пази тишина…
Чеви Чейс
Сряда следобед
— Както виждам не напредваш много бързо, Допрел — рече Фиске. — Ти дори не работиш върху черепа.
— Никога не работя направо върху черепа — отвърна Допрел. — Правя отливка.
— Струва ми се чиста загуба на време.
— Аз предпочитам този начин — заяви раздразнено Саймън. — По-безопасно е. С черепа трябва да бъда много по-внимателен.
— Тимуик иска бърза работа. Тази отливка…