Изчака Фиске да излезе, преди да набере секретния номер на Белия дом.
— Не е той. Същата възраст. Същата най-обща структура на лицето. Но не е той.
„Барет Хаус“
— Значи си ме излъгал — прошепна Ив и се завъртя към Логан. — Излъгал си ме!
— Да. Това е последната лъжа, която ти казах и която ще ти кажа някога, Ив.
— И очакваш да ти повярвам? Непрекъснато откривам, че ме лъжеш. Никога не си мислел, че това е Кенеди. Боже мили, дори си поставил върху бюрото си всички онези книги и доклади за него, за да ме заблудиш.
— Положих огромни усилия, за да придам достоверност на тази лъжа. Трябваше да прикрия с нещо истината. Затова и измислих фалшивата диря към Кенеди. За да не им дам възможност да разберат дали наистина подозирам нещо, или съм просто чудак. Освен това започнах да правя дискретно проучвания за съдебен скулптор, тъй като само той би могъл да потвърди или да отхвърли историята на Донели.
— Т.е. моята особа.
— Да, ти беше ключовият играч, от който се нуждаех.
Младата жена премести отново поглед към Джими. Не, това вече не бе Джими. Бен Чадборн, президент на Съединените щати. Тръсна глава.
— Всичко това е пълна лудост. Когато ми разказа за случилото се в дома на Донели, аз останах с впечатлението, че оттогава са минали десетилетия. Ти точно това искаше и да си помисля.
— Да. В действителност е станало само преди две години.
— Лъжи!
— Трябваше да бъдеш напълно непредубедена и нищо да не влияе на работата ти. Само така имаше абсолютната гаранция, че ще пресъздадеш истинското лице. — Проследи погледа й. — Беше чудо да те наблюдавам как работиш, как му вдъхваш живот. Бях почти сигурен, че това е той, но всеки твой следващ жест като че ли…
— Как е умрял? Убийство?
— Вероятно.
— И човекът в Белия дом е един от неговите двойници?
Джон кимна.
Ив поклати глава.
— Много е странно. Струва ми се невъзможно подобно нещо да бъде направено както с Чадборн, така и с Кенеди. Все пак президентът е публична фигура.
— Но са го направили.
— Тимуик?
— Той стои отпред.
— Пред кого?
— Съпругата на Чадборн. Тя трябва да е тази, която дърпа конците. Само тя има властта да пази един двойник и да го обучи.
Лайза Чадборн. Ив си я спомни от пресконференцията: стоеше встрани, вперила любящ поглед в съпруга си.
— И най-вероятно тя го е убила?
— Може би. Не можем да бъдем сигурни, преди да разберем какво се е случило с Бен Чадборн.
— Какъв мотив може да е имала?
— Не знам. Амбиция? Тя е умна и схватлива и знае как да манипулира всяка ситуация. Завършила е право и е станала съдружник в престижна правна кантора. След като се омъжила за Чадборн, започнала да го подтиква напред, така че най-накрая той се озовал в Белия дом. Влязла веднъж там, тя станала — усмихна се саркастично, — съвършената първа дама.
— Не вярвам, че може да е тя.
— Аз също смятах, че няма да го повярваш. И на мен ми бе доста трудно. Срещал съм се няколко пъти с нея и тя определено ми допадна. Подобна комбинация от чар и интелигентност действа изключително обезоръжаващо.
Младата жена поклати отново глава.
— Затрупах те наведнъж с прекалено много информация. Иска ми се да можех да ти дам повече време, за да я асимилираш, но, за съжаление, не мога. Времето ни почти изтече. — Изправи се. — Добре, не вярвай, че извършителката е Лайза Чадборн. Мисли, че зад цялата работа стои някой друг. Но все пак не може да не се съгласиш, че и тя трябва да е замесена в конспирацията, иначе няма как да проработи?
— Звучи… разумно. — Погледна отново към черепа. — Ами ако това не е Чадборн? Ако е двойникът?
— Чадборн е.
— Защото така искаш?
— Защото е истина. Има логика. — Направи пауза. — Тъй като именно Джеймс Тимуик е доставил тялото на Донели.
— И ти си сигурен? Бащата на Донели може да е излъгал.
— Разбира се. Бил е достатъчно голям негодник, за да го направи. Но не е бил глупав. Имал е вземане-даване с големи риби, затова се е нуждаел от някакви мерки, за да се предпази. Оборудвал е крематориума си с устройство за правене на аудиозаписи. Гласът на Тимуик е записан на лентата. — Усмихна се криво. — Това е било част от наследството, което оставил на сина си. Заради този запис накарах Гил да провери достоверността на историята.
— Ако си имал една дотолкова изобличаваща касета, защо са ти повече доказателства. Можеше да я занесеш на някои представители на властта или на медиите и да им…
Логан заклати глава.
— Не беше достатъчно изобличителна. Нямаше детайли. Нищо от рода на: „Здравейте, аз съм Джеймс Тимуик и сега изгарям президента на Съединените щати.“ Бяха най-общи приказки по време на престоя им в крематориума. Тимуик нарежда на един от своите хора да му помогне да пренесе тялото. Моли Донели за стол. Очевидно бедният е имал тежка вечер и е бил изморен. Все неща от този род.