Неизменно очарователна, без да губи и за момент любящата си усмивка, вперила неотстъпно поглед в съпруга си. Той, от своя страна, поглеждаше често към нея с обич и уважение, дори насред…
Младата жена се изправи рязко.
Наблюдава записа още няколко минути, скочи на крака, прекоси припряно стаята и превъртя лентата с намерението да я изгледа още веднъж от началото.
— Тя му дава знаци — заяви без предисловия Ив, когато се върна в лабораторията. — Цяла поредица от знаци. Щом приглади полата си, той пуска някоя шега. Ако кръстоса длани в скута си, той отговаря отрицателно. Да оправи якичката на костюма си, за него означава съгласие. Съвсем очевидно е. Всеки път, когато той не е сигурен какво да стори, тя му дава отговора.
— Да.
— Ти си го знаел. Защо не ми каза какво да гледам?
— Надявах се, че сама ще го откриеш.
— Тя го води като кукла на конци — произнесе бавно Ив.
Логан я погледна и присви очи.
— Смяташ ли, че Бен Чадборн, който беше избран за президент, би оставил някой друг да дърпа конците?
Младата жена помълча за момент, преди да отговори.
— Не!
— В такъв случай е напълно разумно да се помисли, че този човек не е Бен Чадборн, нали?
— Не е разумно. Истинска лудост е! — Ив направи пауза. — Но би могло да бъде истина.
— Слава Богу. — Въздишката на облекчение се изтръгна дълбоко от гърдите му. Джон се насочи към вратата. — Опаковай черепа. В стенния шкаф има кожена пътна чанта. Трябва да се омитаме.
— Не и преди да поговорим. Не си ми казал всичко?
— Ще поговорим по-късно. Не знам с колко време разполагаме. Единствената причина да рискувам да останем толкова дълго, е необходимостта да си осигуря сътрудничеството ти.
— Имаме време. За Бога, нима очакваш някой да пробие електронната охрана?
— Да. — Присви мрачно устни. — Не е изключено да се случи. Помисли си каква власт има президентството. Малко са нещата, които могат да бъдат прикрити, ако противникът разполага с достатъчно винтчета и бурмички. Докато вярват, че черепът на Чадборн е в ръцете им, ще действат бавно. Но веднага щом открият, че това не е истинският череп, ще предположат, че истинският е при нас. Тогава ще свалят ръкавиците. И ще направят всичко, за да си го върнат и да заличат следите.
Обзе я паника. Ако смяташе, че черепът на поставката бе действително на Бен Чадборн, тогава трябваше да повярва, че заплахата е смъртоносна.
Бе създала лицето на Чадборн със собствените си ръце и ум. Ако вярваше на своите умения и знания, трябваше да повярва, че и черепът е на Бен Чадборн.
Тръгна припряно към поставката.
— Да действаме. Ще го опаковам.
Чеви Чейс
— Кенър и шестима от неговите хора ще пристигнат с вертолет след десет минути. Отиваш в „Барет Хаус“.
Фиске настръхна.
— Няма да се навеждам повече на оня педераст Кенър.
— Няма да се налага. Сега дойде твоят ред. Единствените инструкции за Кенър са да ти помага и да изчисти след теб.
Крайно време беше!
— Логан и Дънкан?
— И всички останали, които са там. Маргарет Уилсън и хората, които се занимават с охранителната електронна апаратура, заминаха за летището по-рано днес. После ще трябва да ги намерим. Те са сравнително маловажни, в противен случай Логан нямаше да ги остави да си тръгнат. Прайс, Дънкан и Джон обаче са все още в „Барет Хаус“. Те са твоите мишени. Разправи се с тях така, както намериш за добре.
Чисто и подредено. Онзи, на когото се бе обадил преди малко Тимуик, който и да бе той, определено бе по-интелигентен от него.
— Без свидетели?
— Без.
— Какво, по дяволите, правиш? Трябваше вече да си го опаковала!
Ив намести отново фотоапаратите.
— Още няколко снимки. Може да ни потрябват.
— Ще ги направим по-късно.
— Гарантираш, че ще разполагаме с нужното оборудване?
Той се поколеба.
— Не.
— Тогава млъквай. — Младата жена направи още две снимки. — Бързам колкото мога.
— Трябва да се махнем оттук, Ив!
Направи три снимки на левия профил.
— Това би трябвало да е достатъчно. Къде са снимките на Бен Чадборн, които каза, че имаш?
Джон бръкна в торбата и извади някакъв кафяв плик.
— Скорошни ли са?
— Най-старата е отпреди четири години. Сега може ли да вървим?
Ив пъхна плика в дамската си чанта, постави черепа в кожения сак и пристегна ремъците. После посочи към малката метална кутия до фотоапаратите.
— Пъхни го в торбата. Може да ми потрябва.
— Какво е това?
— Смесителят. Той е нещо по-специализирано и следователно — по-трудно за осигуряване. Може да не…
— Няма значение. Забрави, че съм питал. — Логан взе смесителя и го пъхна в торбата. — Нещо друго?