— Фрейзър бе осъден заради убийството на Теди Саймс. Беше заловен почти на местопрестъплението, преди да е успял да скрие тялото. Той обаче призна, че е убил още единайсет деца, в това число и Бони Дънкан. Разказал такива подробности, че не оставил никакво съмнение във вината си. Но не разкрил къде е заровил телата.
— Защо?
— Не знам. Побъркано копеле. Дори отказал да обжалва смъртната си присъда. Това направо влудило Ив Дънкан. Не искала да го екзекутират, преди да каже къде е дъщеря й. Страхувала се, че никога няма да я намери.
— И намерила ли я е?
— Не. — Новак взе дистанционното и натисна пауза, за да застопори кадъра. — Това е Джо Куин. Богати родители, Харвардска диплома. Всички очаквали да се захване с право, но вместо това той отива във ФБР. Работил е по случая на Бони Дънкан заедно с полицията в Атланта, а сега е детектив там. Двамата с Ив Дънкан са се сприятелили.
По онова време Куин изглеждаше около двайсет и шест годишен. Четвъртито лице, широка уста и интелигентни кафяви очи.
— Само приятели?
Кен кимна.
— Може и да е лягала с него, но нямаме доказателства. Преди три години е била свидетелка на сватбата му. През последните осем години е имала една-две връзки, но нищо сериозно. Същинска работохоличка, а това пречи. — Погледна многозначително към Логан. — Не съм ли прав?
Без да обръща внимание на намека, Джон погледна към доклада върху бюрото си.
— Майката наркоманка ли е?
— Вече не. Отказала се е преди години.
— Ами Ив Дънкан?
— Никога не е вземала дрога. Което си е истинско чудо. Май всички около нея са смъркали или са се боцкали. Майка й била незаконно дете и родила Ив на петнайсет. Живеели с държавни помощи в един от най-ужасните квартали. Ив ражда Бони на шестнайсет.
— Кой е бащата?
— Не е написала името му върху удостоверението за раждане. Очевидно той не е искал детето. — Натисна бутона и записът продължи. — Ето снимката на момиченцето. Си Ен Ен изстиска докрай тази история.
Бони Дънкан беше с тениска с Бъгс Бъни, сини дънки и маратонки. Червените й коси се пилееха на диви къдрици, а нослето й бе покрито с лунички. Цялата сияеше от радост и дяволитост.
Логан усети, че му прилошава. Що за свят беше това, щом някой бе способен да убие такова дете?
Новак бе вперил поглед в лицето му.
— Какво ще кажеш?
— Превърти напред.
Адвокатът натисна бутона и върна отново сцената пред затвора.
— На колко години е била Дънкан, когато са убили детето?
— На двайсет и три. Момиченцето е било на седем. Фрейзър бил екзекутиран две години по-късно.
— А тя изкукала и я обсебили костите.
— Не, по дяволите — тросна се Кен. — Защо си толкова груб?
Логан го изгледа.
— А ти защо я защитаваш така разгорещено?
— Защото… защото не й липсва характер, затова!
— Възхищаваш ли й се?
— От главата до петите — отвърна Новак. — Можела е да даде детето за осиновяване или да направи аборт. Вместо това го е задържала. Можела е да живее от държавни помощи като майка си и да тръгне по нейния път. Вместо това денем давала бебето в държавни ясли и работела, а нощем учела задочно. Почти била завършила колежа, когато Бони изчезнала. — Погледна към екрана. — Това е можело да я убие или да я изпрати обратно там, откъдето е дошла, но тя не се предала. Върнала се в училище. После защитила степен по изобразителни изкуства в щата Джорджия. Има и удостоверение за компютърен специалист по възрастова прогресия в Националния център за изчезнали и експлоатирани деца в Арлингтън, Вирджиния. Носител е на една от най-високите степени за реставрация на лица с глина. Обучавала се е при двама от най-добрите скулптори в тази област.
— Силна жена — промърмори Логан.
— И умна. Занимава се със съдебна скулптура и възрастова прогресия, както и с компютърна съпоставка. Малцина са специалистите във всички тези области. Видя извадката от „60 минути“ за това как е възстановила лицето на онова дете, което била открито в някакво тресавище във Флорида.
Джон кимна.
— Беше невероятно. — Погледът му се върна към екрана. Високото слабо тяло на Ив Дънкан беше облечено в дънки и шлифер и изглеждаше плашещо крехко. Дългата до раменете й червеникавокестенява коса бе съвсем мокра и ограждаше бледо овално лице, излъчващо отчаяние. Кафявите очи зад очилата с тънки телени рамки отразяваха същата безутешност и мъка. Логан отмести поглед. — Можем ли да намерим някой друг, също така добър?
Новак поклати глава.
— Ти поиска най-добрия. Тя е най-добрата. Но вероятно няма да ти бъде лесно да се разбереш с нея. Изключително заета е и работи предимно върху случаите с изчезнали деца.