Младата жена поклати глава.
— Вземи чантата с Бен. Аз ще взема Манди.
— Манди ли?
— Ти имаш твоите приоритети, аз — моите. Манди е не по-малко важна за мен от Бен Чадборн.
— Вземай каквото искаш. Само да се махаме.
Гил ги пресрещна на главния вход.
— Съжалявам, взех само една чанта за теб, Ив. С това рамо не мога да нося нищо повече.
— Няма значение. — Насочи се към изхода. — Да вървим.
— Чакай. Има още… По дяволите!
Тя също го чу. Ниско буботене, което се усилваше с всяка следваща секунда. Хеликоптер.
Логан се приближи до прозореца.
— Ще кацнат след няколко минути.
Хукна към кухнята.
Ив го последва.
— Къде е Маргарет? Трябва да…
— С Марк тръгнаха преди около час — отвърна Гил. — Вече сигурно са на летището. След три часа ще бъдат в безопасност в една къща в Сейнибел, Флорида.
— Къде отиваме? Да опитаме да се доберем до колата!
— Няма време. Пред портата със сигурност има техни хора. — Логан отвори вратата към килера. — Хайде! — Пресегна се под една от долните лавици, повдигна майсторски замаскирания капак и хвърли торбата си в мрака. — Без въпроси! Просто слизаш по стълбата.
Ив се подчини и се озова в нещо като мазе с пръстен под. Логан я последва.
— Затвори вратата на килера, Гил.
— Сторено. Те са в къщата, Джон.
— Тогава идвай, по дяволите, и сложи на място капака!
— Отдръпнете се. Хвърлям куфара.
Миг по-късно настъпи мрак, тъй като Прайс затвори капака.
По дървения под над главите им отекнаха стъпки.
И викове.
— Къде сме? — промълви Ив.
— В тунел — прошепна Джон и ги поведе. — Пита ме защо съм купил точно тази къща. Преди Гражданската война са я използвали за нелегално извеждаше на роби от южните щати. Подсилих гредите. Тунелът е половин миля и минава под оградата към гората. Не мога да рискувам да използваме фенерче, преди да свием зад следващия завой.
Вървеше толкова бързо, че Ив и Гил почти тичаха, за да го настигат.
Трябва да бяха излезли от къщата. Ив осъзна, че не чува повече стъпки над главата си.
Джобното фенерче на Логан внезапно разцепи мрака.
— Бягайте! Те ще претърсят къщата и скоро ще открият тайния изход.
Ив дишаше тежко.
Чу тихата ругатня на Гил зад гърба си. Той беше ранен. Колко ли още щеше да издържи в това темпо?
Изведнъж Логан отвори някаква врата. Слава Богу!
Заизкачваха се по някаква стълба.
Дневна светлина.
Гъст храсталак криеше изхода.
Свеж въздух.
На открито.
— Бързо — изкрещя Джон. — Само още малко…
Последваха го в гората. Изведнъж пред очите им се появи кола, поолющен модел „Форд“.
— Сядайте отзад!
Логан постави чантата с Чадборн пред седалката до шофьора и се хвърли зад кормилото.
Ив и Гил седнаха припряно отзад. Тя постави кутията с Манди в краката си. Едва бе затворила вратата, когато се понесоха по неравния терен.
— Къде отиваме?
— След три мили има един черен път. Стигнем ли там, ще заобиколим гората и ще излезем на магистралата. — Удариха се в някаква издатина. — Би трябвало да спечелим малко време. Те вероятно ще използват хеликоптера, за да ни открият, но дори така не биха могли да свържат номера на тази кола с мен.
„Само да стигнем пътя“ — помисли си Ив, когато се натъкнаха на поредния храст.
— Всичко е наред. — Гил бе вперил поглед в лицето й. — Поръчах да сложат най-стабилните гуми и съвсем нов мотор на това сладурче. Не е толкова грохнала, колкото изглежда.
— Как ти е рамото? — попита Ив.
— Добре. — Усмихна се закачливо. — Но щях да се чувствам още по-добре, ако на кормилото не беше Джон.
— Няма никой в тунела. — Кенър се изкачваше обратно към килера. — Води към гората. Изпратих двама да търсят.
— Ако Логан се е подсигурил с таен изход, несъмнено е подготвил и транспорт. — Фиске излезе от килера. — Ще огледам района с вертолета. Ти остани тук й изгори къщата до основи. Нищо не е по-чисто от огъня.
Кенър сви рамене.
— О’кей. Тогава ще поставя експлозиви.
— Никакви експлозиви. Подпалваш. Без газ. Да изглежда като злополука.
— Ще отнеме време.
— Заслужава си, ако човек иска да си свърши чисто работата. — Тръгна към хеликоптера. — Погрижи се!
Беше във въздуха вече десет минути, когато извади цифровия си телефон и набра номера на Тимуик.
— В къщата нямаше никой. Оглеждаме района, но засега — без резултат.
— Кучият му син!
— Може би ще ми бъде нужен списък с местата, където Логан би могъл да отиде.
— Ще го имаш.
— Наредих къщата да бъде изгорена до основи, за да се заличат всякакви възможни доказателства.