— Добре. Това е част от резервния план, който получих. — Тимуик замълча за момент. — И още нещо. Нужно ми е тяло в руините.
— Какво?
— Човешки труп, обгорял така, че да не може да бъде разпознат.
— Кой?
— Който и да е. Стига да е висок приблизително колкото Логан.
Фиске прибра клетъчния телефон. За първи път Тимуик показваше, че той също получава заповеди. Интересно. Искаха да създадат впечатление, че Логан е мъртъв. Питаше се точно какво…
Внезапно се ухили, а след това се обърна към пилота.
— Тръгвай веднага към къщата.
Адреналинът и удоволствието течаха из вените му, докато размишляваше върху думите на Тимуик.
„Който и да е. Стига да е висок приблизително колкото Логан.“
Кенър.
— Движим се на юг — заяви Ив. — Прекалено лекомислено ли ще е да се надявам, че ме водиш у дома в Атланта?
— Да. Отиваме в Северна Каролина, в една къща на морския бряг. — Джон я погледна през рамо. — Ако се замислиш, ще си дадеш сметка, че не би искала да създадеш неприятности на майка си, като си отидеш у вас.
Наистина нямаше такова желание. Беше попаднала във водовъртеж от измама и смърт и не трябваше да позволява и майка й да се озове в него.
— И какво точно ще правим в Северна Каролина?
— Нужна ни е някаква база — отвърна Гил. — Въпросната къща е на самия бряг, в скъп туристически район. Наши съседи ще бъдат все хора във ваканция, които изобщо няма да се интересуват от нас.
— Всичко сте планирали — усмихна се криво Ив. Толкова сигурни ли сте били, че това е Чадборн?
— Достатъчно. Правех плановете си на базата на предположения и умозаключения.
— В момента не съм сигурна в нищо друго, освен че ме използваш най-безсъвестно. Умишлено ме хвана в капан, така че да нямам друг избор, освен да се опитам да изоблича смъртта на Чадборн.
— Да. — Срещна погледа й. — Умишлено.
— Копеле!
— Права си.
— Можеш ли да хванеш някоя от моите станции за кънтри музика, Джон? — помоли Прайс. — Трябва ми нещо успокоително. Аз съм болен човек и цялото това напрежение ми е противопоказно.
— Можеш само да мечтаеш — беше отговорът на Логан.
Ив се обърна към Гил.
— А ти не си някое добро селско момче, станало шофьор, нали?
— Точно такъв съм. — Сви рамене. — Освен това съм работил в Тайните служби при предишната администрация и още шест месеца в администрацията на Чадборн. Накрая ми писна да се разправям с режима на Тимуик и пожелах да избягам колкото се може по-далеч от Вашингтон. Реших, че ще осъществя мечтите си чрез някоя хубава, спокойна службица на „Севънтийн Майл Драйв“. — Направи гримаса. — Не се получи, както го бях предвидил, но връзките ми явно са ме издигнали в очите на Джон.
— А Маргарет?
Прайс направи физиономия.
— Тя е точно това, което изглежда. Сержант в света на бизнеса.
— Тя не знае ли за Чадборн?
Логан поклати глава.
— Постарах се да не я забърквам, доколкото е възможно. Тя не знае дори за къщата на морския бряг. Сам уреждах всичко.
— Колко мило!
— Не съм чак такъв мръсник. Не желая никой да се подлага на ненужен риск.
— Аз обаче бях рискувана. Кой те е направил Господ, Логан?
— Постъпих така, както трябваше.
— Заради проклетата си политика.
— Не, заради нещо много повече от нея. Човекът в Белия дом може и да се държи като Бен Чадборн, но няма нито неговия морал, нито неговия тренинг. Не искам този човек да има възможността да натисне бутона, който ще сложи началото на Третата световна война.
— А, значи не си политически опортюнист, а чист патриот?
— Просто искам да отърва кожата.
— Това вече мога да го повярвам.
— Не е нужно да ми вярваш. Трябва обаче да знаеш, че сме на една и съща страна.
— О, да. Ти доста се погрижи за това. Захвърли ме право в центъра на тази каша. — Облегна се назад и затвори очи. — И знаеш ли кой е този човек в Белия дом?
— Предполагаме, че е Кевин Детуил, един от тримата двойници, използвани през първата година от управлението на Чадборн — отговори Прайс. — Детуил бе използван само два пъти за кратки публични появи и след това си даде оставката. Каза, че трябвало да се прибере у дома в Индиана по лични въпроси, но всъщност отиде в Южна Америка, където са му направили още хирургически операции.
— Още ли?
— Трябвало е да му направят няколко във Вашингтон, преди да започне тази работа. Когато го привлекли в заговора, вече се налагало да изглежда досущ като Чадборн, включително и белезите в долната част на гърба. Освен това трябвало да премине още по-сериозно обучение за имитиране на жестовете и интонацията. Нуждаел се и от специална подготовка по въпросите на политиката, управлението и всекидневието в Белия дом.