„Не се ядосвай. Гледай цялостната картина.“ Имаше нужда от него. Той си вършеше работата, така както и тя своята. Опита се да скрие раздразнението си.
— Правя всичко възможно. Ти си този, който не е изчакал достатъчно дълго в погребалната къща. Сега този проблем нямаше да съществува, ако се бе уверил, че Донели е направил всичко както трябва.
— Стоях там и го наблюдавах. Реших, че вече е безопасно и мога да си тръгна. Откъде можех да предположа, че за изгарянето на едно тяло е необходимо толкова време?
Ако Лайза трябваше да свърши тази работа, щеше да си направи труда да го узнае. Щеше да направи нужните проучвания и да научи всичко, което може да й бъде необходимо. Постъпи глупаво, като повярва, че и Тимуик ще действа така.
— Знам. Вината не е твоя. Но сега трябва да се справим със създалата се ситуация… И с Логан. Не откри ли следи от черепа?
— Имаше следи от работата на Дънкан, но черепът го нямаше. Ако е толкова добра, колкото казват, трябва да приемем, че вече знае истината.
Лайза усети как мускулите на стомаха й се свиват.
— Всичко ще бъде наред. Трябва да ги дискредитираме по медиите, преди да са се добрали до други доказателства. Днес поемаме инициативата в свои ръце. Твоята задача е да ги откриеш и да направиш необходимото, така че да не извършват повече бели.
— Знам си задачата. Ти само дръж Детуил. Беше прекалено експанзивен на последната пресконференция.
Лайза се оправяше безупречно с Кевин. Тимуик бе добавил умишлено хапливата забележка, за да й върне за Донели.
— Така ли мислиш? Ще го имам предвид, Джеймс. Знаеш колко разчитам на твоята преценка. — Направи пауза. — А какво ще кажеш за Ив Дънкан? Досега насочвахме усилията си най-вече срещу Логан. Тя обаче може да се окаже препъни камък.
— Не я изпускам от очи, но Логан е важният. Той ще определя всяка тяхна стъпка.
— Както кажеш. Би ли могъл да ми дадеш по-пълна информация за нея?
— Какво още би искала да знаеш?
— Повече за професионалното й минало. Те ще опитат да направят сравнения на ДНК, а тя не може да няма контакти в тази област.
— От утре вече ще знаят колко опасно е да се показват на повърхността. Ако имаме късмет, ще ги хванем, преди да успеят да направят каквото и да било повече.
— Би било глупаво да разчитаме на късмета.
— За Бога, колко ДНК може да е останало, след като е минал през огъня?
— Нямам представа, но не трябва да рискуваме.
— Те няма да влязат току-така в някоя лаборатория за изследване на ДНК от този череп. Знаем към кого ще се обърнат за помощ. Вече съм сложил хора, които наблюдават непрекъснато Ралф Крофорд в Дюк. Ако не ги хванем веднага, ще влязат право в нашата мре…
— Моля ти се, Джеймс — промълви Лайза.
— О’кей. — Усети нетърпението в гласа му. — Ще потърся още информация.
— И ме уведоми веднага щом тялото пристигне в Бетезда.
Затвори телефона, изправи се и тръгна към спалнята.
„Логан ще определя всяка тяхна стъпка.“
Не беше толкова сигурна. Информацията й показваше, че Ив Дънкан е силна и интелигентна и не би вървяла зад всекиго. Кой би могъл да знае по-добре от самата Лайза как една такава жена използва ситуацията в своя полза? Както обикновено, Тимуик подценяваше противниковата страна. Очевидно тя трябваше да бъде тази, която ще държи под око Ив Дънкан.
— Лайза?
Кевин стоеше на прага на банята с червения халат на Бен. Това бе една от малкото дрехи на истинския, които му допадаха. Имаше слабост към ярките цветове, с която Лайза трябваше да се бори, защото Бен обикновено носеше морскосиньо или черно.
Кевин се намръщи.
— Нещо не е наред?
Лайза се насили да се усмихне.
— Малък проблем с Тимуик.
— Мога ли да помогна?
— Не. Остави го на мен. — Приближи се и плъзна ръце около врата му. Ухаеше на специалния лимонов одеколон на Бен. Миризмите бяха много важни. Дори когато човек не го осъзнаваше, те напомняха фино за нещо. Понякога се събуждаше внезапно посред нощ и си мислеше, че Бен все още лежи до нея. Прошепна в ухото му: — Днес беше страхотен на срещата. Покори ги до един.
— Наистина ли? Смятам, че се справих порядъчно добре.
— Блестящо! И Бен не би могъл да се справи така. — Целуна го нежно. — Вършиш си прекрасно работата. Сега можехме да сме във война, ако ти не бе поел кормилото в твои ръце.
— Толкова нестабилен ли беше?
С безкрайни повтаряния му беше втълпила историята за нестабилността на Бен, но той искаше непрекъснато нови и нови потвърждения. Чувство за вина? Може би. Или просто му допадаше мисълта, че е спасил света. Кевин можеше да бъде невероятно наивен и тщеславен.