— Вярваш ли, че щях да постъпя така, ако не се страхувах от онова, което можеше да направи той?
Кевин поклати глава в отговор.
— А ти наистина беше великолепен. Смятам, че тази година ще успеем да прокараме закона за здравеопазването. Казвала ли съм ти колко се гордея с теб?
— Не бих могъл да го постигна сам.
— Аз ти помогнах в началото, но ти надмина всичко… — Отметна глава и му се усмихна предизвикателно. — Боже мой, как само си се надървил. Не трябва да забравям какъв ефект имат похвалите върху теб. Правят ме щастлива жена. — Отстъпи и остави пеньоарът да се плъзне по раменете й. — Ела в леглото, за да ти кажа колко страхотно се справи с японския посланик.
Кевин се засмя и тръгна към нея, нетърпелив като дете, на което са разрешили да полудува.
Двамата с Бен бяха спали винаги на едно легло и нямаше как Кевин да не спи с нея още от първия ден; това бе неотделима част от плана. В началото той бе неуверен, дори срамежлив, и тя трябваше да използва всичките си умения, за да го привлече, без да изглежда прекалено агресивна. Можеше да намери и друг начин да се справя с него, но това бе най-добрият. Нейната задача бе да го контролира колкото може по-пълно.
А сексът бе най-добрият контрольор.
Арогантна кучка.
Тимуик се облегна назад и потърка очи. Лесно й беше на Лайза — даде си командите, а после си легне и остави той да върши работата. Тя се разполагаше там, в Белия дом, и се държеше като кралица, а той висеше в този отвратителен офис и се скапваше от бачкане. Тя искаше резултати, но не желаеше да си цапа ръчичките и се правеше, че не вижда онова, което не й отърва. Всичко вървеше единствено благодарение на неговите усилия. Къде щеше да бъде сега тя, ако не беше той?
Ив Дънкан. Оръдие на Логан, нищо повече. Беше глупаво да й се обръща такова внимание. Ако Лайза не беше такава феминистка, щеше да признае, че главната заплаха е Джон.
Струваше му се, че от всички страни към него се приближават заплахи.
Стисна страничните облегалки на стола. Трябваше да запази спокойствие. Правеше всичко, зависещо от него, за да спаси ситуацията. И щеше да я спаси. Беше заложил прекалено много, за да си стегне багажа и да офейка. Ако останеше, щеше да получи всичко, което някога бе желал.
Посегна към телефона. „Прави, каквото ти казва тя… Засега.“ Имаше нужда от нея, за да спре провала на конспирацията и да избута Детуил за още един мандат. След което щеше да намери начин да поеме кормилото. Нека Лайза си мисли, че тя ръководи шоуто.
Щеше да й даде толкова информация за Ив Дънкан, че да се задави.
— Събуди се, пристигнахме.
Ив отвори очи и видя Логан да излиза от колата.
Прозя се.
— Колко е часът?
— Минава полунощ. — Гил посегна към дръжката на вратата. — Спа почти през целия път.
Струваше й се невъзможно да е заспала. Нервите й бяха опънати до скъсване.
— Преживя два кошмарни дни — отговори на неизречения й въпрос Прайс. — Аз самият също дремнах малко. Но признавам, че чакам с нетърпение да се изтегна.
Беше се вдървила и се наложи да се подпре на вратата, когато излезе от автомобила. Проследи с поглед Логан. Той изкачи стълбите и отключи входа. Носеше кожената чанта с черепа на Чадборн. „Винаги можеш да бъдеш сигурна, че той знае кое е най-важното за момента“ — помисли си сухо тя.
— Готова ли си? — попита Гил и вдигна куфара й.
— Аз ще го взема.
— Мога да се справя. Вземи кутията с Манди.
Не й се искаше да влиза. Усещаше студения влажен морски въздух в ноздрите си, а въздишките на вълните й действаха като благословия. Отдавна не беше ходила на море. Веднага след онзи кошмар Джо я беше завел на остров Къмбърленд, но тя изобщо не си спомняше как изглежда. В съзнанието й остана единствено как Джо я прегръщаше, как й говореше, как отдалечаваше мрака от нея.
Джо. Трябваше да се обади на Джо. Не беше говорила с него от нощта, в която бяха ходили на царевичната нива. Умишлено не му се бе обаждала, за да не го завлече и него в блатото. Но ако не се чуеха, в най-скоро време той щеше да нахлуе в „Барет Хаус“ с група момчета от специалните части.
Вятърът образуваше зайчета от пяна по вълните.
Бони обичаше океана. Бяха я водили няколко пъти на Пенсакола. Там тя тича нагоре-надолу по брега, смя се, бърбори неуморно и търси мидени черупки и рачета.
Затвори вратата на колата и тръгна към кея.
— Ив?
Не се обърна, макар да чу гласа на Логан. Не искаше да влиза в къщата. Не искаше да има нищо общо нито с него, нито с когото и да било. Имаше нужда да остане насаме със себе си.
Събу сандалите, седна на ниския пристан и заклати напред-назад крака. Водата беше хладна. Усети я мека като коприна.