Силно и същевременно — уязвимо. Тяло, което можеше да бъде наранено, пречупено и унищожено.
И той самият щеше да бъде отговорен, ако станеше така.
Може би идеята да се сдобри с нея не беше чак толкова добра. Тя си бе тръгнала силна и независима както винаги, а той сега се чувстваше несигурен.
И може би дори малко уязвим.
— Знаеш ли какво си мислех, Лайза — прошепна в ухото й Кевин. — Дали не бихме могли… Какво ще кажеш за едно… бебе.
Боже милостиви!
— Дете!
Той се подпря на лакът и впери поглед в лицето й.
— Едно дете би ни направило още по-популярни. Всички обичат малчуганите. Ако се заемем сега, то ще се роди непосредствено след началото на следващия ми мандат. — Поколеба се за момент. — А и на мен… би ми доставило огромна радост.
Лайза протегна ръка и го погали по бузата.
— Мислиш ли, че на мен не би ми доставило? — попита тихо тя. — Нищо не би ми се понравило повече. Винаги съм искала дете. Но това не е възможно.
— Защо? Ти каза, че Чадборн не можел да има деца, но сега двамата ще се погрижим.
— Аз съм на четирийсет и пет години, Кевин.
— Но сега вече се предлагат какви ли не лекарства за удължаване на фертилния период на жените.
За момент перспективата наистина я изкуши. Винаги бе искала да има дете. Двамата с Бен бяха опитвали упорито. Помнеше шегите му „какво предимство били децата за един политик“, но това бе единственият случай, в който политическото предимство не я интересуваше. Беше искала да има нещо свое, някой, който да й принадлежи.
„Забрави! Невъзможно е.“ Сълзите, които изпълниха очите й, не бяха само заради Кевин.
— Не говори за това. Боли ме, че не можем да си го позволим.
— Но защо?
— Би било прекалено трудно. При една жена на моята възраст могат да възникнат всевъзможни проблеми. Ами ако лекарите кажат, че през последните месеци от бременността трябва да бъда на легло? Това се случва понякога и така няма да мога да пътувам с теб по време на предизборната кампания.
— Но ти си силна и здрава, Лайза.
Трябва да бе мислил от доста време върху този въпрос, за да е толкова настоятелен.
— Не бихме могли да поемем такъв риск. — Натисна единствения бутон, който знаеше, че би свършил нужната работа. — Разбира се, бихме могли да се откажем от плановете си за още един мандат. Но ти си такъв прекрасен президент, всички ти се възхищават и те уважават. Нима искаш да се откажеш от всичко това?
Кевин помълча.
— Сигурна ли си, че е толкова рисковано?
Ентусиазмът му вече започваше да спада, както и бе очаквала. Невъзможно бе да пожелае да се върне към анонимността, след като вече бе свикнал на подобна власт и уважение.
— Просто моментът сега е неподходящ. Не казвам, че по-късно не бихме могли да размислим. — Прокара върха на показалеца си по горната му устна. — Но знаеш ли колко съм трогната от отношението ти към мен? Нищо повече не бих искала от това да…
Телефонът върху нощната масичка иззвъня и тя го вдигна.
— Тялото е в Бетезда — обяви Тимуик.
„Тялото“. Студено. Безлично. Точно така би трябвало да гледа на него и тя самата.
— Прекрасно!
— Успя ли да се свържеш с Мейрън?
— Той е някъде из пустинята. Ще трябва да опитам пак.
— Не разполагаме с много време.
— Казах, че ще се погрижа.
— Представителите на медиите са окупирали болницата. Да им бутнем ли някаква информация?
— Не, нека ги оставим да правят всевъзможни изводи и едва на сутринта ще изстреляме историята. Искам да бъдат толкова изгладнели, че да предъвкат и най-малката трохичка.
Затвори телефона.
— Тимуик? — попита Кевин.
Лайза кимна разсеяно. Мислите й бяха все още в Бетезда.
— Това копеле не ме харесва. Все още ли имаме нужда от него?
— Прояви поне малко благодарност — смъмри го шеговито тя. — Той те откри.
— Винаги се отнася към мен като към последния глупак.
— Но не и пред другите, нали?
Кевин поклати глава.
— Е, може би няма да се налага да го виждаш толкова често. Мислех, че е най-добре да му дадеш някой посланически пост. Може би в Заир. В крайна сметка президентът си ти.
Кевин се засмя доволно.
— Заир.
Лайза се изправи и наметна робата си.
— Или Москва. Там би трябвало да е доста неудобно.
— Но ти му обеща вицепрезидентския пост през следващия мандат. — Направи гримаса. — Той няма да се откаже.
Наистина, вицепрезидентството бе морковът, който бе привлякъл Тимуик в осъществяването на този план. Той беше силно огорчен, задето Бен не му бе дал министерски кабинет, а Лайза никога не бе виждала по-амбициозен човек. Подобна ненаситност можеше да й създаде проблеми и в бъдеще, но точно сега не се притесняваше за нея.