— Все ще измислим как да се справим.
— Най-добре би било, ако успеем да задържим Чет Мобри като вицепрезидент. Той не ни е създавал неприятности.
— Но можеше да предизвика огромни проблеми, ако не го пращахме непрестанно на различни мисии. Той никога не е бил съгласен с нашата политика. Бихме могли да постъпим по същия начин и с Тимуик.
— Да, но той… Къде отиваш?
— Имам малко работа, която не търпи отлагане. Ти заспивай.
— Заради това ли ти се обади Тимуик? Никога не ми казваш какво правиш!
— Защото са само маловажни подробности. Ти се грижиш за общия изглед, а аз — за дреболиите.
От смръщената му физиономия не остана и следа.
— Нали ще се върнеш, като свършиш?
Тя кимна.
— Отивам в съседната стая, за да прегледам едно досие. Искам да бъда подготвена за следващата ти среща с Тони Блеър.
Кевин се отпусна отново върху възглавниците.
— Той ще бъде истинско удоволствие след японеца.
Ставаше нахален. Това обаче бе по-добре, отколкото страхопочитанието, което бе проявил в началото, след като зае мястото на Бен.
— Ще видим. — Изпрати му въздушна целувка. — Заспивай. Ще те събудя, като се върна.
Затвори вратата след себе си и се приближи до бюрото в другия край на кабинета. Бяха й необходими десет минути, докато се свърже със Скот Мейрън, и още пет — за да му изясни положението.
— Божичко, Лайза, това не е чак толкова лесно. Какво извинение да измисля за подобно рязко прекъсване на престоя си?
— Ти си умен. Ще се справиш. — И добави тихо: — Имам нужда от теб, Скот!
Мълчание.
— Всичко ще се оправи. Дръж се, Лайза! Ще се обадя в болницата и ще им кажа да изчакат с аутопсията. Ще бъда там възможно най-скоро.
Тя затвори телефона. Боже, каква късметлийка бе, че имаше Скот. Той беше незаменим при замазването на допуснатите грешки.
Обърна се към компютъра, вкара своята парола и отвори файла за Ив Дънкан. Уж всичко вървеше гладко, а си оставаше напрегната.
Образът на Ив се взря в нея от екрана. Разчорлени къдрици, дискретен грим, големи кафяви очи зад кръгли очила с телени рамки. В това лице имаше достатъчно характер, за да го направи обаятелно, а не просто привлекателно. Тази жена обаче не се съобразяваше с основните правила на властта и не се възползваше от своите предимства. Напомняше й за самата нея през първите години от обучението й в колежа, когато вярваше, че най-важното са умът и решителността. Господи, колко отдавна беше! Вероятно се бе отличавала със същата непреклонност, която виждаше сега в изражението на Ив. Не и бе необходимо много време, за да разбере, че това плаши хората и е много по-добре страстите да се крият зад нежна усмивка.
Усмихна се тъжно и докосна образа на младата жена.
Сестри. Двете страни на една и съща монета. Воини.
Много лошо.
Зачете се в досието на Ив, като търсеше някаква слабост, за която да се залови.
Беше изчела само две трети от доклада, когато я откри.
Гил и Логан седяха пред телевизора, когато Ив влезе в дневната на следващата сутрин.
По дяволите! — измърмори Гил. — Наистина са я разрушили! Старата къща ми харесваше.
— Какво се е случило? „Барет Хаус“?
Прайс кимна.
— Изглежда Джон се е поскъпил за електрическата инсталация.
На екрана се виждаха димящи развалини; единствено то, останало здраво, бяха двата комина.
— Но ще бъдеш доволна да научиш, че е бил наказан за скъперничеството си — продължи Гил. — Загинал е сред пламъците.
— Какво?!
— Обгорял е така, че е неузнаваем. Но сега сравняват зъбни и ДНК характеристики. Такъв прекрасен човек. Детуил току-що направи изказване за това колко обичан и уважаван бил Джон от всички представители и на двете партии. Каза даже, че го бил поканил за уикенда в „Барет Хаус“, за да си говорят за политика.
— Защо ще го казва?
— Откъде да знам? Според мен това вече е преиграване. — Изключи телевизора. — Не мога да гледам повече. С Джон бяхме страшно близки. Като братя. — Приближи се до кухненския плот. — Кой иска закуска?
Ив се обърна към Логан.
— Това е лудост. Не си някоя неизвестна личност. Нима мислят, че ще се измъкнат?
— За известно време да. Ще се погрижат зъбните и ДНК характеристиките да съвпаднат. Отнесли са тялото в Бетезда.
— Какво означава това?
— Че могат да контролират нещата. Имат си човек там. Той ще се погрижи всичко да се извърши според техните желания. И това ще им даде време.
— Какво ще правиш?
— Няма да се показвам и да доказвам, че са се объркали, защото ще се озова в силно охранявана килия като самозванец и ще претърпя злополука. — Изправи се. — Освен това ме чака работа.