— Кой според теб… Кой е убитият човек?
Логан сви рамене.
Ив потрепера. Започваше се! Един човек бе загинал, един живот бе пропилян.
— Кафе? — попита Гил. — Има датско.
Тя поклати глава.
— Сега може ли да поговорим за Чадборн? — вметна учтиво Джон. — Струва ми се, че положението се нажежава.
— Дяволски прав си — отвърна Ив. — Искам майка ми да е в безопасност. Не желая и в моя дом да се разрази пожар и тя да се озове сред пламъците.
— Ще се обадя на Маргарет, ще й съобщя, че все още обитавам този свят, и ще й кажа да намери скривалище за майка ти.
— Веднага!
— Пазят я много добре. Мога ли първо да си довърша кафето? — Погледна я над ръба на чашата. — Ще ми помогнеш ли, Ив?
— Може би. Ако не мисля, че продължаваш да ме държиш в неведение. — Обърна се към Прайс. — Искам да знам нещо повече за този Тимуик, който според вас дърпа конците. Под неговото командване ли си работил?
Гил кимна.
— Но не съм го познавал отблизо. Като скромен служител от Тайните служби не се ползвах с привилегията на негов довереник.
— Що за човек е той? Все трябва да имаш представа.
— Умен, амбициозен и знае как да опъва конците, за да получи онова, което иска. Аз лично не бих разчитал на него при една по-напечена ситуация; прекалено често съм го виждал да избухва. Не мисля, че реагира добре, когато е под напрежение. — Направи пауза. — Дали е опасен? По дяволите, да. Психическата нестабилност често става причина за неоправдано насилие.
— А Фиске?
— Наемник. Пресметлив, изключително обигран в занаята и при това си харесва работата. Някой друг?
— Ти ще ми кажеш. Трябва да има поне още десетина, действащи в сянка.
— Както вече споменах, те свеждат до минимум замесените хора — рече Логан. — Знаеш това, което знаем и ние. Всички карти са на масата. Ще ни помогнеш ли?
— Ако майка ми е в безопасност. — Погледна го право в очите. — И ще го направя, за да помогна на себе си, не на теб. Щях да съм пълна идиотка, ако не си давах сметка, че ме превърна в мишена. А единственият начин, по който бих могла да си помогна, е, като докажа, че Бен Чадборн наистина е мъртъв. ДНК и зъбните характеристики са доказателствата, които се приемат от закона. Следователно ще трябва да ги осигурим.
— И какво предлагаш?
— Не съм специалист по ДНК, нито съдебен антрополог. Затова ще отнесем черепа на един от най-уважаваните професионалисти и ще видим дали има достатъчно ДНК за сравнение.
— Черепът е горял.
— Въпреки това. — И добави: — Както, смятам, знаеш добре. Бас държа, че вече даже си избрал съдебния антрополог, на когото да възложиш работата.
— Д-р Ралф Крофорд. Дюкския университет.
Ив поклати глава.
— Гари Кеслер. В Емъри.
— Той по-добър ли е?
— Поне толкова добър, освен това го познавах. Работил е с неколцина патолози от Атланта и е много уважаван. Освен това, тъй като сте правили проучвания за Крофорд, най-вероятно те няма да предположат, че ще отидем при някой друг.
— Но те несъмнено оглеждат под лупа и твоето минало.
— И ще открият, че съм работила с дванайсетина антрополози в Ел Ей, Ню Йорк и Ню Орлиънс и че съм била затрупана с предложения след онова предаване. Ще им бъде нужно време да проверят специалността на всеки един от тях, а, от друга страна, е малко вероятно да заподозрат Гари, тъй като не съм работила с него от две години.
Логан кимна.
— Логично. И, при създалите се обстоятелства, може би наистина ще е по-лесно да убедим да ни сътрудничи човек, когото познаваш.
— Ами зъбните характеристики?
— Това може да се окаже по-трудно. Зъболекарка на Чадборн беше д-р Дора Бенц. — Замълча за момент. — Една от жертвите на Фиске. Убита след твоето пристигане в „Барет Хаус“. Бъди сигурна, че цялата документация във връзка със зъбите на Чадборн е подменена.
— В такъв случай ни остава само ДНК. Ами ако не разполагаме с достатъчно количество за теста? Бихме ли могли да намерим начин да накараме Детуил да бъде подложен на изследване за самоличност?
— Не — отвърна без заобиколки Логан. — Той е президент. Освен това медицинската му документация би могла да бъде подменена веднага, също като моята.
— Не можем ли да опитаме? Все трябва да има някакви роднини.
— Освен майка си, починала преди седем години, имаше и един по-възрастен полубрат.
— Имаше ли?
— Джон Кадро. Той и съпругата му бяха убити един ден след Дора Бенц.
Божичко!
— Не е нужно да бъде близък роднина. Доказаха, че самозванката, която се представяше за Анастасия, не е руската принцеса, като сравниха нейната ДНК с тази на принц Филип Английски. Няма ли някой друг?