Джон само отбеляза:
— Парите обикновено действат убедително.
— Едва ли обаче означават чак толкова много за нея. Тя би могла да изкарва много повече, ако бе приела някоя от поканите за работа в университет, вместо да я кара така на свободна практика. Живее под наем в къща в Морнингсайд, близо до центъра на Атланта, а в гаража отзад си е направила лаборатория.
— Може би от университета не са й направили предложение, на което да не може да откаже?
— Възможно е. Те не са от твоя ранг. — Адвокатът повдигна вежди. — Доколкото виждам, нямаш желание да ми кажеш какво ще искаш от нея?
— Не! — Новак имаше репутация на почтен човек и вероятно можеше да му се довери, но Логан не желаеше да поема излишни рискове. — Сигурен ли си, че тя е единствената?
— Тя е най-добрата. Казах ти, че… Какво всъщност те притеснява?
— Нищо.
Това не бе истина. Перспективата да избере точно Ив Дънкан го притесняваше много. Тя вече бе жертва. Не искаше да я излага отново на риск.
Защо се колебаеше? Трябваше просто да свърши тази работа, независимо кой и колко щеше да пострада. Решението вече бе взето. Самата Ив Дънкан го бе направила вместо него, тъй като се бе изкачила на най-горното стъпало в своята професия, а той непременно трябваше да се възползва от уменията на най-добрия.
Дори това да й струваше живота.
Кен Новак хвърли дипломатическото си куфарче на седалката и включи мотора. Едва изчака да стигне до края на дългата алея и да излезе през портата, за да вземе телефона и да позвъни в Министерството на финансите.
Докато чакаше да го свържат с Тимуик, погледът му се плъзна към океана. Някой ден и той щеше да си има къща като тази на Логан на „Севънтийн Майл Драйв“. Онази в Кармел беше модерна и луксозна, но не можеше да се сравнява с великолепието тук. Логан бе започнал с една миниатюрна компания и я бе превърнал в гигант. За това му бяха необходими само упорит труд и безскрупулността да продължава напред на всяка цена. Сега имаше всичко. Новак работеше за него от три години и му се възхищаваше безкрайно. Понякога дори го харесваше. Логан можеше да включи чара си, когато…
— Новак?
— Точно излизам от дома на Логан. Мисля, че се е спрял на Ив Дънкан.
— Мислиш или си сигурен?
— Попитах го дали иска аз да се свържа с нея. Каза, че сам щял да се заеме.
— Не ти ли каза защо му е нужна?
— Не.
— Ами ако става дума за нещо лично?
Това пробуди интереса на адвоката.
— Възможно ли е да е нещо лично?
— Не знаем. Според информацията, която имаме от теб, напоследък той се интересува от какво ли не. Може и нарочно да те обърква.
— Възможно е. Но ти очевидно не си на такова мнение, щом ми плащаш такива царски суми.
— Ще получиш и още, ако ни дадеш нещо, което да използваме срещу него. Той събра прекалено много средства за републиканската партия през последните шест месеца, а до изборите остава малко.
— Поне президентът е демократ. Популярността на Бен Чадборн е нараснала отново този месец. Мислиш ли, че Логан иска да направи всичко възможно републиканците да спечелят отново? Та те могат да го направят и без него.
— Но може и да не успеят. Трябва да го спрем!
— Не можем ли да го хванем с нещо друго?
— Не. Абсолютно чист е.
Това не изненада Новак. Бе разбрал, че Логан е прекалено умен, за да попадне в някакъв капан.
— Явно разчиташ на мен?
— Не само. Имаме и други източници.
— Но никой от тях не е така близо до него.
— Казах, че ще ти бъде платено добре.
— Смятам да заменим парите с възможността да стана заместник-губернатор на щата.
— Знаеш, че затова поддържаме Данфорд.
— Той обаче не ви е помогнал толкова, колкото аз.
Настъпи мълчание.
— Донеси ми необходимата информация и ще помисля по този въпрос.
— Ще се постарая.
Кен затвори телефона. Беше се оказало по-лесно, отколкото очакваше. Тимуик трябва наистина да е здраво притеснен от наближаващите президентски избори. Демократи или републиканци, всичките бяха едни и същи. Усладеше ли им се веднъж властта, така се пристрастяваха към нея, че все гледаха да стигнат до „Севънтийн Майл Драйв“.
В този момент дворецът в испански стил на Логан отново се разкри пред погледа му. Логан не беше политик; той беше нещо рядко — истински патриот. Беше републиканец, но Новак го бе чувал да хвали и президента-демократ за преговорите с Йордания преди три години.
Но патриотите си оставаха често непредвидими. Дори опасни.
Тимуик желаеше да се отърве от Логан и ако действаше както трябва, Кен можеше да се възползва от това, за да се добере до губернаторския пост. Почти не се съмняваше, че Логан възнамерява да възложи на Ив Дънкан нещо от личен характер. Беше прекалено тайнствен и напрегнат. Тайните, свързани с останки от скелети, обикновено говореха за някаква вина. Убийство? Защо не. Логан беше живял доста бурно. Очевидно по някое време се бе спънал и си бе наранил някой от пръстите на крака.