— Как ще се опази да не приберат него самия? Те сто на сто вече ни търсят.
— С магията на дегизировката — отвърна Прайс. — Ще се облека като медицинска сестра. — Отметна глава. — Блондинка. С големи цици.
— Какво?!
— Шегувам се. Не се притеснявай, ще се оправя.
Тя вече бе разтревожена. Не искаше да му се случи нещо лошо. Гил си оставаше един много приятен негодник.
Вече имаше прекалено много смърт. Сякаш се бе озовала в центъра на концентрични кръгове от нескончаеми вълнички на насилие. Слава Богу, че все още не бяха засегнали онези, които се намираха близо до нея.
— Говориш така, сякаш можеш навсякъде да си се движиш безпроблемно — отбеляза младата жена. — Ами парите? Ами документите за самоличност? Кредитните карти могат да бъдат проследени и…
— Логан се е погрижил. Каза ми да купя на черно няколко фалшиви шофьорски книжки. Ти например си Бриджит Райли. Реших, че покрай червените си коси можеш да минеш за ирландска потомка. Снимката е замъглена доста успешно и…
— Моята снимка? — Ив се обърна към Логан. — Направил си фалшива шофьорска книжка за мен?
Той сви рамене.
— Трябваше да се подготвя. Казах на Гил да осигури фалшива самоличност за всички в „Барет Хаус“. Подозирах, че може да се стигне дотук.
Дяволите да го вземат. Той не само бе знаел в каква каша я забърква, ами и бе правил планове върху тази ситуация.
— Предполагам, че си казал на Гил да намери и фалшиви кредитни карти за всички ни?
Джон кимна.
— Но съм взел достатъчно пари в брой.
— Наистина си невероятен!
— Трябваше да бъда подготвен.
Младата жена усети, че има нужда да излезе от стаята, в противен случай най-вероятно щеше да се нахвърли отгоре му.
— Обади се на Маргарет. Аз ще се обадя на майка и ще й кажа да бъде готова за тръгване.
— Телефонът й ще се подслушва…
— Не съм глупачка. Знам, че я държат под око. Ще бъда предпазлива, но непременно трябва да я предупредя. Ще използвам цифровите телефони.
— И тя ли има цифров?
— Разбира се. Джо се постара. Казва, че разни отрепки подслушвали клетъчните. Цифровите са почти гарантирани.
— Трябваше да се досетя, че и това е дело на вездесъщия мистър Куин — промърмори Логан. — Има ли нещо, за което да не е помислил?
— Не, той е добър приятел и се грижи за нашата сигурност. — Изгледа го студено през рамо. — Ясно ми е защо не разбираш за какво става дума.
Глава 13
Сандра беше гледала сутрешните новини и трябваше да изминат десет минути с облекчени възклицания, преди Ив да успее да й каже за предстоящото посещение на Маргарет.
— Какво означава това, че трябва да замина? Какво става, Ив?
— Нищо хубаво. Не мога да говоря.
— Джон Логан наистина ли е мъртъв?
— Не. Слушай, мамо, ще стане наистина ужасно и докато ситуацията не се проясни, искам да отидеш на някое безопасно място, далеч от погледа на тълпата.
— Тук съм в безопасност. Джо се отбива всеки ден, а черно-бялата кола стои паркирана отпред всяка нощ.
— Мамо… — Трябваше да намери начин да я убеди. — Направи, каквото те моля. Моля ти се! Положението наистина е лошо. Повярвай ми. Ужасявам се от онова, което може да се случи.
— Ужасяваш се? — Сандра замълча за момент. — Трябва наистина да си уплашена. Не съм те виждала такава, откакто Фрейзър… — Не довърши мисълта си. — Искам да те видя!
— Не мога да дойда там. Това само ще увеличи опасността за теб.
— В какво си замесена, Ив?
— И това не мога да ти кажа. Би ли го направила заради мен?
— Аз си имам работа. Как просто да изчезна…
— Те ще те убият — заяви без заобиколки младата жена. — Или ще те използват, за да убият мен. Това ли искаш? За Бога, кажи в офиса, че трябва да отсъстваш спешно по семейни причини. Повярвай ми!
— Да те убият — повтори майка й и за първи път Ив усети страх в гласа й. — Ще се обадя на Джо.
— Аз сама ще му се обадя. Но той едва ли ще може да ти помогне. Не излизай от къщата и не отваряй вратата на никого, освен на човека, когото ще ти изпратя.
— И кой е той?
Божичко, ами ако онези все пак подслушваха разговора им? Не можеше да превърне Маргарет в мишена.
— Ще има документи за самоличност. Ще ти изпратя снимка по факса… — Не, факсът й беше счупен заедно с всичко останало в лабораторията, а и той едва ли бе напълно сигурен. — Ще успея някак си да ти я изпратя. — Замълча за момент. — И, мамо, не ходи никъде другаде с никого другиго, каквито и документи за самоличност да ти покажат. Дори да са от полицията, от ФБР или Тайните служби. С никого!