— Кога ще бъде тук този човек?
— Не знам. Скоро. Дори не знам как ще осъществят връзката с теб. Може да не искат да дойдат вкъщи. Направи каквото кажат. О’кей?
— Аз съм възрастен човек, Ив. Не тръгвам слепешком накъдето ме поведат. Господ ми е свидетел, че в юношеските си години съм го правила предостатъчно. — Въздъхна. — О’кей, о’кей. Но много ми се иска изобщо да не бе чувала за Джон Логан.
— На мен също, мамо.
— И се грижи за себе си.
— Ще се грижа. — Замълча за момент и изведнъж възкликна импулсивно: — Обичам те!
— Боже мили, сега наистина съм уплашена. Подобна мекушавост изобщо не ти е присъща… И аз те обичам, Ив.
След което побърза да затвори телефона.
Младата жена също натисна бутона на своя апарат. И на двете никога не им бе лесно да изразяват чувствата си.
Но майка й знаеше, че я обича. Не беше необходимо да го казва.
Опита да се овладее. Сега бе ред на Джо.
Набра бързо номера на личния му цифров телефон.
Той вдигна веднага.
— Джо?
Последва мълчание, след което прозвуча гласът му, нисък и неумолим.
— Какво, по дяволите, правиш?
— Можеш ли да говориш? Има ли друг наблизо?
— Вървя към паркинга. Защо не ми се обади? Защо, по дяволите, не отговори…
— Бях заета. Престани да ми крещиш.
— Не крещя. — Беше вярно, но всяка негова дума бе изпълнена с гняв. — Иде ми да те удуша.
— Загазила съм я, Джо.
— Това е повече от ясно. Уби ли Логан?
Младата жена стисна несъзнателно слушалката.
— Какво?
— Уби ли го?
— Да не си се побъркал?
— Знам, че е било при самозащита, но трябва да съм сигурен, за да уредя въпроса.
— Откъде накъде реши… Разбира се, че не съм го убивала. Той не е мъртъв. Всичко е лъжа.
Мълчание.
— В такъв случай си затънала до шия в лайна. Гледа ли Си Ен Ен?
— За пожара в „Барет Хаус“?
— Не, последния бюлетин. Онзи, в който те споменават като заподозряна.
— Мен?!
— Новак, преуспяващият адвокат на Логан, беше интервюиран и каза, че ти си била отседнала с Логан в „Барет Хаус“ — направи пауза, — че си била любовница на Логан, но връзката ви го е тревожела, заради твоята неуравновесеност.
— Кучи син!
— Те знаят за Лейкуд, Ив.
Младата жена настръхна.
— Как са разбрали? Как може да е разбрал изобщо някой? Ти прибра цялата документация. Обеща ми, че…
— Мислех, че съм скрил всичко.
— Трябвало е да бъдеш по… — Божичко, обвиняваше Джо за нещо, за което изобщо не бе отговорен. — Лейкуд ли споменаха?
— Да. — Приятелят й замълча отново. — Няма причина да го крием. Няма нищо нередно в това да…
— Както изглежда е имало причина.
Джо изруга тихичко.
— Кажи ми къде си. Идвам при теб.
— Не би трябвало да се виждаме. Докато не си замесен, ще бъдеш…
— Замесен съм. Кажи ми или сам ще те открия. Дяволски добър съм в тази работа.
Ив знаеше по-добре от всеки друг колко упорит можеше да бъде, когато реши.
— Отивам в Атланта. Трябва да се видя с Кеслер. На паркинга в Харди в десет сутринта. Той е на около шест пресечки от Емъри.
— Добре. — Не проговори няколко секунди. — Много ли е лошо положението, Ив?
— Ужасно. Не би могло да бъде по-лошо.
— Разбира се, че би могло. Ако ме нямаше мен да оправя нещата.
Младата жена се усмихна криво.
— Тогава наистина щеше да бъде още по-лошо. — В този момент се сети за нещо друго. — Би ли изнамерил снимка на помощничката на Логан, Маргарет Уилсън, и да я изпратиш на майка ми? Кажи й, че тя е тази, която ще й помогне.
— За какво?
— Ще се погрижи да отиде на някое безопасно място.
— Аз ще се погрижа. — Гласът му прозвуча непреклонно. — Не ти е нужна никаква друга помощ.
— Не прави това с мен, Джо. Нужна ми е всичката помощ на света. Ще й дадеш ли снимката?
— Разбира се. Но дано да имаш дяволски основателна причина да не се доверяваш на мен.
— Аз ти се доверявам… — Може би щеше да разбере, след като му обясни. Сети се обаче за още нещо. — А ще намериш ли снимка на Джеймс Тимуик и на някакъв човек на име Албърт Фиске, който работи за него? Донеси ги утре.
— Тимуик не е проблем. Той се появява често по новините. Кой обаче е Албърт Фиске?
— Име, на което трябва да поставя лице. Довиждане, Джо.
И затвори телефона.
Лейкуд. Боже мили, Лейкуд.
Чуваше телевизора от съседната стая. Логан и Гил на свой ред несъмнено бяха чули за Лейкуд.
Но Логан вероятно вече знаеше. Адвокатът слухтеше и ровеше в нейното минало именно с негови пари.
Гил и Джон вдигнаха погледи, когато тя влезе в стаята.
— Играта загрубява — заяви Логан и изключи телевизора.