— Разбирам защо. — Прайс се изправи. — Нямам търпение да се запозная с този толкова интересен мистър Куин. Мисля да се поразходя. Искаш ли да дойдеш с мен, Джон?
Логан кимна.
— Малко въздух няма да ми се отрази зле. — Запъти се към вратата. — Връщаме се скоро. Хвърляй поглед на новините, Ив.
Искаха да обсъдят насаме положението. Щяха да претеглят последните събития и да се опитат да съставят ответен план. Е, да правят каквото искат. Съвсем скоро щяха да разберат, че вече не можеха да я изолират при вземането на решения.
От друга страна, й се искаше да се отдели за момент. Утре щеше да бъде отново с Джо. Логан я бе използвал и тя не бе уверена, че нямаше да го направи отново, но на Джо можеше да има доверие. Двамата бяха заедно от много време и щяха да се справят с всичко, в това число и с Тимуик и Лайза Чадборн.
Лайза Чадборн. Дали, след като името й се бе появило с такава лекота в съзнанието на Ив, това означаваше, че наистина я бе приела като главния конспиратор? Сигналите, които бе използвала с Детуил, показваха съучастничество, но не я заклеймяваха като главната виновница.
Жената от видеолентата обаче не беше от хората, които биха приели второто място. От нея се излъчваше увереност и чар.
А според Гил Тимуик беше неспособен на заговор с подобни размери. За това бяха нужни железни нерви и способността да се мисли и решава в движение. Той би рухнал под такова напрежение.
Ако Лайза Чадборн беше главният играч, тогава бе добре да я изучи много внимателно.
Младата жена се приближи до багажа си и измъкна видеокасетите, които бе взела на тръгване от „Барет Хаус“. Пъхна едната във видеото и се настани на дивана.
Усмихнатото лице на Лайза Чадборн се появи на екрана. Красива, интелигентна и обаятелна. Ив усети как я обзема напрежение и се приведе напред, без да отделя поглед от президентшата.
— Какво правиш? — попита Логан, когато влезе в стаята два часа по-късно. — Лайза Чадборн?
Ив спря видеото.
— Само я изучавах.
— Сигналите й към Детуил ли?
— Не само тях. Езика на тялото. Израженията. Те говорят дяволски много.
— Така ли? — Джон присви вперените си в лицето й очи. — Тя прикрива майсторски емоциите си.
Младата жена сви рамене.
— Аз съм художничка и си бях поставила задача да науча колкото се може повече за лицето. В началото, когато станах съдебен скулптор, дори ходих на курс за изражението и езика на тялото. Лице без изражение е като празна плоча.
— И какво научи за Лайза Чадборн?
— Малко е арогантна, дръзка, но и предпазлива. Може би малко тщеславна. Намръщи се. — Не, не тщеславна. Прекалено е уверена, за да бъде тщеславна. Просто знае коя е и се харесва.
— Самодоволна?
Ив поклати глава.
— Не. — Поколеба се. — Тя е… силно съсредоточена… и може би малко самотна.
— Да нямаш кристална топка? — пошегува се Гил.
— Просто предположения. Обикновено хората могат да контролират повечето мускули на лицето си. С изключение на тези около очите. С тях е много трудно да се справиш. Но понякога дори липсата на изражение може да разкаже цяла история. Обзалагам се, че Лайза има съвсем малко приятели. Всички останали държи на разстояние.
Логан повдигна вежди.
— Не останах с такова впечатление, когато се запознах с нея. Изключително сърдечна и общителна.
— И достатъчно добра, за да успее да те заблуди. Тя си включва чара и го фокусира с пълна сила отгоре ти. Мъжете все още управляват света, а Лайза си е поставила за цел да се справи с тях. Вероятно това вече се е превърнало в нейна втора природа.
— Но теб не може да заблуди?
— Тя е наистина прелестна и почти никога не се отклонява от ролята си. Ако това все пак се случи, то е за не повече от част от секундата, след което навлиза отново в изграждания образ. — Сви рамене. — Благодаря на Бога за стоп-кадрите. Те ни разкриват много.
— И така, ти реши, че тя е просто една самотна, неразбрана жена, неволно замесена в тази каша? — попита подигравателно Джон.
— Не, мисля, че е способна да убие. От нея се излъчва решителност и сила. Мисля, че е в състояние да извърши всичко, което е необходимо, за да не е пионка. Винаги трябва да става така, както го иска тя. — Включи отново телевизора. — Страхувам се, че бях прекалено заета, за да наблюдавам новините. Но ще се информирате сами.
— Правиш прекалено големи изводи само от наблюдаването на някакви записи.
— Изобщо не ми пука дали ми вярваш.
— О, вярвам, че езикът на тялото и изражението на лицето могат да издават дяволски много. Те се изучават в един от ключовите курсове за изкуството на преговорите, на които изпращам всичките си директори. Просто трябва да бъдем изключително предпазливи, когато правим каквито и да било заключения за Лайза Чадборн.