— Трябва да бъдем предпазливи за абсолютно всичко, свързано с нея — заключи младата жена и се насочи към главния вход. — Отивам на кея.
— Може ли да дойда с теб? — попита Логан.
— Не. Не си спомням да бях поканена, когато с Гил отидохте да си говорите.
— Уф! — възкликна Прайс.
Ив заслиза по външните стъпала. Брегът пустееше. Само няколко деца играеха волейбол на няколкостотин метра от пристана. Мина й през ума, че трябва да се пази, тъй като можеха да я разпознаят. Вероятно Си Ен Ен бе показал снимка на побърканата пироманиачка, убила Логан.
„Побъркана.“ Тази дума я накара да трепне като от удар. Проклета да бъде Лайза Чадборн! Бе използвала точно онази част от живота й, която все още й причиняваше болка. Почти я виждаше как размишлява върху различните възможности и след това нанася удара право в сърцето на…
Защо бе толкова сигурна, че точно Лайза Чадборн бе отговорна за атаката? Възможно бе да греши. Нищо чудно да бе дело на Тимуик.
Но не грешеше. Лайза Чадборн никога не би подценила една жена. Прекалено много уважаваше самата себе си.
Ив седна на кея и се вгледа във водата.
„Правиш прекалено големи изводи само от наблюдаването на някакви записи.“
Действително правеше генерални изводи. Възможно бе да си въобразява някои нюанси.
Но тя беше специално обучена да разпознава и изобразява различните лица.
У Лайза беше усетила същия необясним инстинкт, който заговорваше у нея в последния стадий на скулптирането.
Познаваше госпожа Чадборн.
Фрейзър.
Потрепера, все така загледана във водата. Лайза и Фрейзър нямаха нищо общо. Защо мислеше за тях като за една и съща личност?
Защото страхът бе отново тук. Беше се върнал в деня, в който лабораторията й бе безмилостно разрушена.
Не беше забелязала при Лайза лудостта на Фрейзър, но и двамата притежаваха увереността от властта.
Властта Фрейзър упражняваше, като убиваше. Мотивацията на президентшата очевидно беше по-комплицирана… и вероятно още по-разрушителна. Жаждата за власт над всичко можеше да нанесе много повече поражения.
По дяволите! Нищо не можеше да бъде по-страшно от случилото се с Бони. Светът бе съставен от лични истории и трагедии, така че бруталните актове на Фрейзър бяха точно толкова зли, колкото и на Лайза Чадборн.
Убийството си е убийство. Бяха отнели живот, а животът е нещо свещено. Не беше убедена, че Детуил е действително толкова опасен, колкото смяташе Логан. Тя самата не разбираше от политика, конспирация и дипломация, но познаваше добре убийството. Беше живяла, беше се хранила и спала с него.
И, Боже, как само го мразеше.
— Продължавай да наблюдаваш майката, Джеймс. — Лайза сбърчи вежди, загледана в досието на Ив. — Тя очевидно е слабото място на Дънкан. Мисля, че ще успеем да се възползваме от него.
— Наблюдавам я — отвърна Тимуик. — Не съм преставал да го правя. Предполагаме, че Дънкан се е обадила на майка си тази сутрин. Говореше по цифров телефон, но пред къщата бяхме разположили човек с усилвател. Хванахме само откъслеци, но се обзалагам, че се опитва да извади майка си от уравнението.
Умно. Точно както би постъпила и Лайза. Щеше да премахне всички слаби точки.
— Погрижи се.
— Окончателно ли?
Божичко, насилието бе вечното разрешение за Тимуик.
— Не, може да ни бъде нужна.
— Наблюдават я хора на Логан, както и полицаи от Атланта. Може би ще бъде трудно да предприемем чист ход.
— Направи най-доброто, което можеш. Изпрати Фиске. Той се справи изключително добре с „Барет Хаус“. Какво става със съдебния антрополог?
— Държим под око Крофорд от Дюкския университет.
— А хората, с които е работила Ив Дънкан?
— Проучваме списъка. Това отнема време.
— Не разполагаме с време. Не е чак толкова трудно. Той трябва да има нужната квалификация и опит в работата с ДНК.
— Съществуват повече хора с подобна характеристика, отколкото ти предполагаш.
— Трябва да орежем до минимум списъка. Изпрати ми го. — Погледна часовника си. — Тръгвам. След един час започва поредната среща. Ще ти се обадя по-късно.
Остави телефона и понечи да затвори файла на Ив. Но се поколеба и се вгледа в образа на младата жена.
Предприемаше бързи ходове, за да предотврати евентуални нови поражения. Беше предположила, че Дънкан ще опита да спаси майка си, макар Сандра да бе направила доста малко за дъщеря си, оставайки я да израсне на улицата, да забременее и да роди незаконно дете.