— Доста склонен към насилие за един служител на закона — обади се Логан.
— Не е склонен към насилие. Просто е ядосан. Той не би го направил…
— О, напротив, мисля, че би го направил. За няколко секунди главата ми се държеше на косъм за тялото. Струва ми се, че ще трябва да бъда много внимателен, когато съм край Куин.
— Джо спазва закона — отвърна разгорещено младата жена. — По дяволите, той е добро ченге.
— Сигурен съм, но не по-малко съм сигурен, че понякога обучението му в специалните части си казва думата. Особено когато законът като че ли не си върши добре работата и това засяга приятелите му.
— Джо не е убиец.
— Питала ли си го някога колко човека е убил, когато е бил в специалните части?
— Разбира се, че не съм. Не сме били във война, докато е служил.
— Но те имат специални мисии дори в мирно време.
— Защо го правиш? Защо се опитваш да разрушиш доверието ми в Джо?
— Може би като самозащита. — Усмихна се мрачно. — Или защото искам да признаеш, че само да бе кимнала, и аз щях да бъда мъртъв.
— Не бих признала нищо…
— Бъди честна!
Не желаеше да бъде честна, не и ако това означаваше, че не познава най-близкия си приятел така добре, както смяташе. Той беше една от главните опори в живота й. Олицетворяваше всичко стабилно и заслужаващо доверие. Тогава, когато всичко останало се разпадаше, Джо бе стоял неизменно до нея. Не можеше да мисли за него като за убиец, защото това означаваше да го сравнява с Фрейзър. Не! Никога!
— Говорил ли е някога с теб за времето, през което е бил в специалните части?
— Не.
— Знаеш ли, че откакто е в Атланта, е убил трима души по време на служба?
Погледът й политна към лицето на Джон.
— Както виждам — не. Куин е умен, познава те достатъчно добре и явно пази тази част от живота си далеч от теб.
— Той не е убиец!
— Не съм казвал, че е. Няма никакво съмнение, че отрепките, които е убил, напълно са си го заслужили и че го е направил при самозащита. Просто казвам, че Куин има много лица и е опасен.
— Опитваш се да убиеш вярата ми в него.
— А той се опитва да убие и малкото доверие, което ти имаш в мен. Просто се защитавам.
— Нямам никакво доверие в теб.
— Имаш малко. Поне знаеш, че сме на една и съща страна. Няма да позволя на Куин да ми отнеме това. — Отмести очи към Джо, който в момента изкачваше стълбите на университетската сграда. — Нямам желание да воювам и с него.
Проследи погледа на Логан. Струваше й се, че вижда Джо по съвсем друг начин. Той беше винаги уверен, винаги се движеше с грацията на леопард. Беше го нарекла непреклонен и знаеше, че наистина е такъв, но не бе предполагала, че от него се излъчва смъртоносна заплаха.
Сега я усети.
— Дяволите да те вземат!
— Всички сме диваци — промълви Джон. — Всички убиваме, когато решим, че има някакъв смисъл — храна, отмъщение, самозащита… Но Куин е знаел, че няма да го понесеш, и се е погрижил да не видиш тази негова страна.
— Ти би ли убил, Логан? — попита с горчивина тя.
— Ако обстоятелствата го налагат. Ти също би го направила, Ив.
Младата жена поклати глава.
— Животът е безценен. Няма никакво извинение за убийството.
Джон сви рамене.
— Извинявай, но причината би могла да…
— Не желая да говоря за това. — Облегна се назад и се вгледа през прозореца, като опитваше да се изолира от чуждото присъствие. — Изобщо не желая да разговарям с теб, Логан. Просто ме остави на мира!
— Разбира се.
Беше пуснал змията и сега наблюдаваше действието на отровата й.
Нямаше да му позволи да го направи. Нямаше да го остави да разруши доверието й в Джо. Логан беше чуждият човек, не Джо. Нямаше да размишлява и да позволява думите му да я разяждат.
— Но все пак е вярно — промълви Логан.
— Всичко е наред — заяви Куин. — Чисто е. Кеслер е сам. Помощникът му, Боб Спенсър, беше там, но аз му казах да се отърве от него.
Ив вдигна чантата с черепа.
— Как му представи нещата?
— Пакета с изненадите му спестих, но го осведомих за всичко останало. Ти беше права, той е любопитен. — Пое чантата от ръката й и я подхвана за лакътя. — Нека му занесем материала, за да се захваща колкото се може по-скоро на работа.
— Започвам да се чувствам излишен — рече Логан. — Предполагам, че няма да имате нищо против, ако дойда с вас?
— Аз имам — отсече Джо. — Но ще се примиря с твоето присъствие, стига да не ми се пречкаш. — И поведе Ив още по-бързо през паркинга. — Колко ще ни отнеме това?
— Не много, ако открие добър източник на ДНК. Онова, което ме притеснява, е лабораторната работа. Тестването понякога отнема месеци.