— Ти се постарай за добрата мостра, аз ще се погрижа за бързото приключване на изследването — рече Джо и й отвори вратата. — Няма проблем. Бива ме в оказването на натиск. Това е една от моите… Защо ме гледаш така?
Ив отмести бързо поглед.
— Не знам за какво говориш. — Освободи лакътя си от ръката му и продължи напред. — Престани да опипваш почвата, Джо. Всичко е наред.
— Може би. — Погледът му се стрелна към Логан. — А може и да не е.
Младата жена отвори вратата към лабораторията и завари Кеслер, седнал пред бюрото си, да дъвче сандвич.
Той вдигна поглед и се смръщи.
— Както виждам, стараеш се да ме докараш до моргата. Много съм ти задължен, Дънкан.
— Имаш горчица по мустака. — Пое чантата от Куин и се насочи към възрастния учен. След това вдигна книжната салфетка от бюрото и избърса с нея устата и настръхналия му сив мустак. — Божичко, Гари, сигурно никой на света не се цапа повече от теб, докато се храни.
— Храненето би трябвало да доставя удоволствие. Защо да се тревожа, че може да влезе някоя жена и да започне да ме критикува. Особено пък ако е дошла да ме моли за нещо. — Отхапа отново от сандвича си. — В какво си се забъркала, Дънкан?
— Нужна ми е малко помощ.
— Ако казаното в новините е вярно, имаш нужда от добър адвокат, не от мен. — Погледна зад нея. — Ти ли си Логан?
Джон кимна.
Кеслер се усмихна шеговито.
— Както разбирам, идваш с цяло гърне пари.
— Достатъчно.
— Би ли се разделил с част от тях? Тъжна истина е, че ние, блестящите учени, днес се нуждаем от меценати.
— Може би ще успеем да се споразумеем — отвърна Джон.
— Не на мен тези, Гари. — Ив отвори чантата. — Знаеш много добре, че ако работата те заинтригува истински, ще я направиш за нищо.
— Много дрънкаш, Дънкан. Нима е лошо човек да бъде малко алчен. А може би съм станал и малко еснаф. — Говореше разсеяно; вниманието му вече бе насочено към чантата. Ив усещаше вълнението му. Напомняше й дете, което с нетърпение очаква да види какво му е донесъл дядо Коледа. — И изпрати Куин напред, за да възбуди любопитството ми, нали? Съвсем прозрачно. Мислех, че си по-ловка.
Младата жена се усмихна широко.
— Ако нещо действа, изобщо не се церемоня.
— Трябва да е било наистина страшно интересно, за да те забърка в подобна каша — рече Кеслер, без да отделя поглед от чантата. — Не си глупава.
— Благодаря ти.
Най-сетне възрастният мъж попита нетърпеливо:
— Кой е той?
Ив отвори чантата и извади предпазливо черепа.
— Ти ще ми кажеш.
— О, по дяволите! — възкликна шепнешком Гари.
Взе черепа и го постави върху бюрото си.
— Това да не е някоя шега?
— Щяха ли да ме преследват, ако беше шега?
— Боже мой! Чадборн! — Вдигна очи към Ив. — Ако е той. Знаеше ли върху кого работиш?
Тя поклати глава.
— Действах на тъмно. Нямах представа кой е, докато не привърших.
— И какво искаш от мен?
— Доказателство.
— ДНК. — Намръщи се. — И с какво разполагам? Предполагам, че пак си работила върху истинския череп? Не можеш ли да си правиш отливки? Кой знае колко си съсипала.
— Тялото е горяло.
Кеслер присви очи.
— Какво тогава очакваш от мен?
— Зъбите. ДНК може би е запазена от емайла. Би могъл да счупиш един зъб и да я извлечеш…
— И преди е правено. Но не е сигурно.
— Ще опиташ ли?
— И защо да опитвам? Това не ме засяга, а на всичкото отгоре може да ми навлече и големи неприятности.
— Аз ще стоя тук и ще те пазя, докато работиш — обади се Джо и погледна към Логан. — И съм сигурен, че мистър Логан с радост ще заплати за изгубеното време.
— В известни граници — поясни запитаният.
„Подхващат по най-неправилния начин“ — помисли нетърпеливо Ив. Гари им бе в кърпа вързан от мига, в който бе зърнал лицето. Просто трябваше да се подтикне още малко любопитството му.
— Не искаш ли да разбереш дали това наистина е Чадборн, Гари? Не искаш ли да бъдеш онзи, който ще го докаже?
Кеслер помълча за момент.
— Може би…
Младата жена виждаше вълнението, което той се опитваше да скрие.
— Ще бъде изключително трудно — заяви тя.
— Не чак толкова — намръщи се Гари. — Освен ако не си съсипала и зъбите.
— Почти не съм ги докосвала — усмихна се Ив. — Заемаш ли се с тази работа? Или да го носим на Крофорд в Дюк.
— Няма да постигнеш нищо с тази заплаха. Знам, че съм най-добрият. Ще ти направя услугата. Винаги съм те харесвал, Дънкан.
— Щеше да го направиш, дори да ме мразеше. — Усмивката й изчезна. — Но няма да те лъжа. Положението е сериозно; не става дума само за неприятности със закона.
— Разбрах го. — Сви рамене. — Аз съм стар човек. Нужно ми е малко вълнение, за да поддържам нивото на адреналина. Може ли да използвам моята лаборатория?