— Трябваше да проведа няколко телефонни разговора и изглежда Ив не искаше да й се пречкам. — Време беше да опита да прокара мост над пропастта. — Не ми заповядвай. Двамата действаме в екип и аз ще направя всичко, което мога, но ще работя с теб, а не за теб, Куин.
Джо изви устни.
— И не срещу мен? Какво точно й каза за мен?
— Каквото трябваше, за да си защитя позицията. Уверявам те, че беше само истината.
— Според определението на Джон Логан.
Той кимна.
— Мисля, че знаеш какво съм й казал. Същото, което ти си крил грижливо в продължение на години.
— Майната ти!
— Имах право да се защитя. Ти стана доста заплашителен. Защо не се споразумеем. Съгласяваш се да работиш доброволно, макар и не приятелски, с мен, а аз преставам да намесвам твоята особа в разговорите си с Ив.
Куин го гледа известно време.
— Да ти го начукам!
И, като мина покрай него, се запъти към сградата.
Логан изпусна въздуха, който бе задържал несъзнателно в дробовете си. Неведнъж му се бе налагало да се изправя срещу доста опасни мъже, но Куин бе друга категория. Учудваше се, че Ив не го бе осъзнала.
Може би не беше чак толкова странно. За нея Куин беше защитникът, човекът, който някога я бе спасил и сега продължаваше да я подкрепя.
Глава 15
Кенесо Стейт Юнивърсити
1:05 часа сутринта
— Как върви? — попита Логан и клекна край стола на Ив. — Имаш ли свободна минутка?
— Не, дори секунда. Отне ми цяла вечност, докато инсталирам тази апаратура. — Намести телевизионния монитор. — Току-що започнах по същество.
— Маргарет се обади от Лейниър. Имам телефонния им номер. Реших, че ще искаш да се чуеш с майка си.
— Защо не ми каза? Разбира се, че искам.
Джон набра номера и й подаде телефона.
— Как си, мамо?
— Уморена. Притеснявам се за теб. Дяволите да го вземат, притеснявам се и за себе си. Иначе съм в страхотна форма. Кога ще свърши всичко това, Ив?
— Де да знаех — отвърна младата жена и побърза да смени темата. — Как е вилата?
— Приятна. До самата вода. Страхотна гледка.
Тонът й обаче не показваше, че се наслаждава истински на вилата, нито на гледката. И кой можеше да я вини? Ив бе прекъснала грубо начина й на живот и я бе отделила от приятната удобна ниша, която си бе създала.
— Опитай да се възползваш от престоя си там и се отпусни. Имаш ли книги за четене?
— Маргарет донесе няколко романа, но нали знаеш, че не чета много. Има голям телевизор. — Настъпи кратка пауза. — Мислиш ли, че мога да се обадя на Рон? Няма да му казвам къде съм.
— Не, не го прави. Ще се опитам да те измъкна оттам до няколко дни.
— О’кей. Изглежда се чувствам самотна. Но ще се оправя. А ти се грижи за себе си.
— Ще се грижа. Лека нощ, мамо. Ще ти се обаждам всеки ден. — Подаде телефона на Логан. — Благодаря. Вече се чувствам малко по-добре.
— Това бе целта. Как е тя?
— Депресирана. Иска си обратно досегашния живот. — Отправи невиждащ поглед към монитора. — Тя заслужава нещо по-добро. Цялото й детство и младост са били много тежки и сега като че ли щастието най-сетне й се усмихва. Срещна човек, на когото държи. Мама винаги е имала нужда от хора край себе си.
— А ти?
Младата жена сви рамене.
— Струва ми се, че не съм се замисляла. Винаги съм имала прекалено много работа.
— Винаги?
— Не винаги. Не и когато Бони… — Обърна се към Логан. — Отново започваш да се ровиш в миналото ми, Логан.
— Извинявай. Просто искам да разбера кое е важното за теб в живота. — Взря се в черепа върху поставката. — Освен, че си обсебена от тези приятели, които вече не са тук. Ти май не си създавала близост след убийството на дъщеря ти?
— Бях заета.
— И не желаеш да се сближаваш повече с никого, за да не бъдеш наранена?
— Да не би да очакваш да възкликна, удивена от проницателността ти? Напълно съзнавам, че избягвам нови връзки, както и причината за това.
— Разбира се. Ти си блестяща жена. Защо тогава не направиш нещо по този въпрос?
— Може би не искам.
— Не искаш да живееш един по-пълен и по-богат живот?
— Нямаш представа доколко пълен и богат е животът ми, сравнен с онова, в което се бе превърнал. Бях изгубена. Давех се в мъката, но успях да изплувам. Това ми е достатъчно, Логан.
— Не е достатъчно. Време е да продължиш нататък.
Ив поклати глава.
— Ти не разбираш.
— Опитвам се.
— Защо?
— Харесваш ми.
Тя се взря в лицето му.
— Какво си намислил, Логан?
— Нямам определен план. Просто аз си създавам нови приятели… дори с риск да ги изгубя. Харесвам те и ти се възхищавам. Реших, че трябва да ти го кажа.
— Преди да започнеш да ме използваш отново?