— Да.
— Наистина си невероятен. — Младата жена измести отново поглед към монитора. — Да не би да очакваш да ти кажа, че ти прощавам всичко?
— Не, казах ти, нямам план. Вече сме минали този стадий. Просто за разнообразие реших да бъда откровен с теб. Съжалявам, че те разстроих. — Изправи се. — По-добре да те оставя да работиш.
— Точно така.
— Мислех, че си успяла да свършиш повече работа. Ив изпита облекчение, че странният миг на разкрития и интимност бе отлетял и взискателната природа на Логан се бе върнала. Той имаше право. Беше я разстроил.
— Отне ми повече време изчистването на Бен. — Погледна към Кеслер, седнал на масата в другия край на лабораторията. — Гари не остана доволен. Няма търпение да се хване на работа, а черепът ми е нужен все още за сравненията.
— А онези снимки в „Барет Хаус“?
— Презастраховка.
— Колко време ще отнемат съпоставянията? Това място е малко открито. Иска ми се да се махнем оттук.
— Действам възможно най-бързо.
Намести камерата, насочена към черепа на поставката. После леко коригира и втората камера, насочена към една от снимките на Бен Чадборн, които Логан й бе дал в „Барет Хаус“.
— Колко ще продължи това? — настоя Джон.
— Зависи. Досега не съм използвала тази апаратура. Мисля, че успявам да се справя.
— Как работи тя?
— Нямаш ли си друга работа?
— Просто се интересувам. Притеснявам ли те?
— Мисля, че не. — Младата жена отново премести леко камерата. — Както виждаш, едната камера е насочена към черепа, а другата — към снимката. Ъгълът и към двете трябва да бъде един и същ. След това камерите се включват към смесителя, който съм свързала с видеото. То показва картините върху монитора. Смесителят може да раздели и екрана, и образите. Линията се мести и показва по-малко от едната и повече — от другата картина. Това се нарича „триене“. Сега обаче трябва да направя фейд.
— Какво?
— Нещо като сън във филм. Нали се сещаш, когато картината се размъти и внезапно прелива в друга? Единият образ се поставя върху другия и тогава уеднаквявам фейда, така че да се виждат едновременно снимката и черепът, сякаш кожата е прозрачна. Това всъщност е съпоставянето.
— Можеш ли да ми го покажеш?
— Ето.
Двата образа се появиха на монитора.
— Защо взе…
— Мълчи!
— Извинявай.
Тя почти не усещаше присъствието му, докато правеше настройките.
Движение.
Прекалено голямо.
Назад.
Наместване.
Отново.
Отново.
И отново.
— Божичко! — възкликна Логан и се наведе напред, вперил поглед в призрачния образ. — Почти нереално.
— Нищо нереално. Това е само средство.
— Мога ли да говоря вече?
— Струва ми се, че точно това правиш.
Младата жена намести отново образите.
— Защо избра снимката, на която Чадборн се усмихва?
— Зъбите. Зъбите рядко са перфектни и всяка челюст има своите несъвършенства. Ако те съвпадат, все едно сме улучили джакпота. Ето защо ми трябваше черепът, преди Гари да започне да вади зъбите.
— И съвпадат ли?
— О, да — отвърна с видимо задоволство Ив. — Съвършено. Не виждаш ли?
— Струва ми се, че съвпадат, но аз не съм специалист. А и този призрачен ефект ми отвлича вниманието.
— Всичко съвпада. Виждаш ли как захапката на черепа съвпада с линията на устните от снимката? — Потупа носовото отверстие. — А това тук има същите размери и форма като носа. Очните ябълки попадат точно в центъра на очните кухини на черепа. Всичко съвпада.
— И какво следва?
— Ще направя няколко копия от този образ върху екрана и ще мина към следващата снимка.
— Но нали съвпадането е абсолютно и не оставя никакво съмнение?
— Ако става дума за обикновен човек. Това обаче е президентът на Съединените щати. Всяка черта трябва да бъде проверена. Ще направя по-ясна странична снимка на ушния канал и на мускулната връзка от страната на…
— Разбирам — рече Логан и протегна ръка, за да спре потока от думи. — Мога ли да помогна?
— Можеш да поговориш с Гари и да го поуспокоиш, докато аз привърша. Очаквам всеки момент да се нахвърли отгоре ми.
— Слушам и изпълнявам. — Джон се изправи. — Като че ли тези дни това е единственото, което правя — да успокоявам духовете. Досадно е, когато сам не мога да предприема нищо.
— Предпочитам те така, пасивен — вметна сухо Ив. — Всеки път, когато предприемеш нещо, затъвам още по-дълбоко в подвижните пясъци.
— Не мога да оспорвам.
Логан тръгна към Кеслер.
Младата жена се съсредоточи отново върху екрана. Знаеше, че съпоставянето ще потвърди резултатите, но въпреки това се вълнуваше. Трябваше да постави още една тухла в стената на доказателствата.