— Аз лично ще го донеса. — Джо погледна към Логан. — Предполагам, не знаеш дали пуши?
Джон поклати глава.
— Съжалявам.
В отговор Куин сви рамене.
— Слюнката не е проблем. Ако не пуши, вероятно пие кафе. Сега цялата нация е пристрастена към него. Проблемът ще бъде ДНК на Чадборн. Писмата действително са най-вероятният източник, но как, по дяволите, ще се добера… — Заслиза по стълбите. — Ще намеря начин. Ще бъда отново по петите ти, преди да си разбрал. Ти само се грижи за Ив, докато се върна, Логан.
— Ще ми направиш ли една услуга? — попита Ив. — Последвай Гари до дома му и ни изчакай там. Трябва да опаковам черепа на Бен и моите документи, а не искам да го оставяме сам. — Погледът й беше вперен в Кеслер, който тъкмо се качваше в колата си. — Погрижи се за него, Джо.
— И се опитай да го убедиш да се отбие в кантората на някой адвокат и да се подпише пред свидетели под показанията си.
Младата жена се обърна към Джон.
Той сви рамене.
— Съжалявам за безсърдечието си, но трябва да се подсигурим с доказателства, в случай че стане нещо.
„В случай че убият Гари“ — помисли си Ив и изведнъж й се догади.
— Ще осигуря и свидетелските показания, и проклетите материали с ДНК. — Джо вече бързаше след Кеслер. — А ти отведи Ив оттук и я дръж по-далеч от хорските погледи, Логан.
— Смятай, че е направено. — Логан я хвана за лакътя и я помъкна обратно в сградата. — За мен няма да бъде проблем да изпълня тази заповед.
В лабораторията той опакова черепа, докато Ив прибираше снимките и принтерните изображения.
— Няма самолет до Бейнбридж. Ще трябва да се придвижим дотам с кола.
— Така е по-безопасно. — Запъти се към вратата. — Готова ли си?
Логан бе тръгнал и тя трябваше да избира: или да го последва незабавно, или да бъде оставена тук.
Нямаше намерение да допуска последното.
— Защо не опиташ да поспиш? — предложи Логан. — Работила си цяла нощ. Обещавам, че няма да катурна автомобила в някоя канавка.
— Не искам да спя. Пътуваме от доста време. Почти се стъмни. Не трябваше ли вече да сме пристигнали?
— Още около час.
Един час беше прекалено дълго, когато не можеш да си намериш място от безпокойство.
— Чувал ли си се с Гил?
— Снощи. Засега няма никакъв напредък. Трудно човек се доближава до Мейрън. Сигурен съм, че в момента е доста зает с работата върху моето тяло.
— Изобщо не е смешно.
— Но по-добре да се посмееш.
— Защо?
— Така човек си запазва здравия разум.
— Ще гласувам за това. — Ив впери поглед във фаровете на колата на Гари пред тях. — От личен опит ли говориш? Колко близко си бил до ръба на пропастта, Логан?
— Достатъчно.
— Не! — Обърна се с лице към него. — Не ми пробутвай подобни глупости, за да се измъкнеш. Не е честно. Кажи ми. Вече знаеш всичко за мен.
— Съмнявам се. Ти си жена с много лица. Няма да се изненадам, ако си запазила някоя друга тайна за себе си.
— Кажи ми!
— Какво искаш да знаеш?
— Ръба на пропастта.
— А, искаш да видиш белезите ми.
— Ти видя моите.
Джон помълча известно време.
— Някога бях женен. По времето, когато живеех в Япония. Във вените й течеше и азиатска, и европейска кръв. Не съм виждал по-красива жена. Казваше се Чен Ли.
— Разведохте ли се?
— Умря от левкемия. — Усмихна се криво. — Това не е като твоята загуба. Тук няма насилие. Исках да разкъсам света на парченца, тъй като не успях да я спася. Бях наперено копеле, убедено, че няма преграда, която да не мога да преодолея. Е, с тази не се справих. Тя умираше в продължение на повече от година и аз само наблюдавах. Този белег достатъчно дълбок ли е?
Ив отмести поглед от лицето му към мрака навън.
— Да.
— Сега познаваш ли ме по-добре?
Тя не отговори.
— Обичаше ли я?
— О, да. Обичах я. — Погледна към нея. — Не трябваше да ме питаш за това. Ти имаш нежно сърце; сега ще ти бъде по-трудно да не ме харесваш, след като разбра, че съм човек като другите.
Това беше истина. Разбирането винаги правеше антагонизма по-труден. Дори сдържаността му разкриваше колко голяма мъка бе преживял.
— Никога не съм се съмнявала…
— Възможно е. Възможно е и да не е така. — Промени темата. — Лабораторията на Телър вероятно няма да е отворена, когато пристигнем в Бейнбридж. Ще трябва да отседнем в хотел и да изчакаме до утре сутринта.
— Не можем ли да му се обадим по телефона? Може би Гари ще успее…
— Кеслер само ще предизвика съмнения, ако опита да упражни натиск върху Телър.
Логан несъмнено имаше право, но, за Бога, как само й се искаше всичко да свърши по-бързо.
— Ти не разбираш. Понякога са нужни седмици, докато се получи окончателен отговор от изследванията. Гари ще помоли Телър да го направи за няколко дена. Частните лаборатории действат по-бързо, тъй като не разчитат на субсидии и всяка минута е важна за тях.