— Дали с помощта на моите презрени пари няма да го убедим да поработи извънредно?
Младата жена поклати глава.
— Доколкото разбрах от описанието на Гари, той е съвършен, посветен изцяло на работата си професионалист.
— Това обаче не означава, че не трябва да изплаща ипотека, например. Кеслер смяташе, че Телър най-вероятно е затруднен материално.
Така беше. Може би грешеше тя. Парите бяха способни да отместят планини.
— Нека първо Гари опита да го убеди по своя начин.
— Не се сърди. Просто искам да помогна.
— Знам. И защо да се сърдя? В парите няма нищо лошо.
Той я изгледа изненадано.
— Просто не обичам, когато ги размахват като камшик.
— Но подкупът е в реда на нещата?
— В някои случаи.
Джон се усмихна.
— Като фонд „Адам“?
— По дяволите, да.
— Дори когато те мамех?
— Не, това не беше редно. — Погледна го право в очите. — Но аз ти позволих да го направиш. Не съм глупава. Знаех, че нещо не е наред, но въпреки това реших да рискувам. Не бях като теб… Не се страхувах, че някой ще допусне грешка и ще развали цялата работа. Просто исках парите. Смятах, че ще помогнат, и бях готова да поема риска. Ако не бях тръгнала с теб, нищо от това нямаше да се случи. Сега нямаше да съм загазила толкова и мама щеше да бъде в безопасност. — Сви рамене. — Ще ми се да продължавам да те обвинявам, но всички трябва да поемаме отговорността за своите действия.
— Не бях останал с подобно впечатление — отвърна сухо Джон. — Ти искаше да ми прережеш гърлото, доколкото си спомням.
— Все още има моменти, когато ми се иска да го направя. Не постъпи коректно. Аз обаче също допуснах грешка и трябва да приема този факт. — Загледа се навън през прозореца. — Просто не желая заради моята грешка да пострада още някой.
— Много си великодушна.
— Не съм великодушна — отвърна уморено Ив. — Но се опитвам да видя ясно нещата. Научих отдавна, че е лесно да обвиняваш друг, когато те боли страшно много да обвиниш самия себе си. Но в крайна сметка човек трябва да погледне истината в очите.
Логан замря за момент.
— Бони?
— Бяхме на училищен пикник в съседния парк. Тя поиска да си купи фунийка сладолед от близката сергия. Аз говорех с учителката й и я оставих да отиде сама. Навсякъде около нас имаше родители и деца, а въпросната сергия бе съвсем близо до масата със закуските. Мислех, че е безопасно. А се оказа, че не е.
— За Бога, как това би могло да бъде твоя грешка?
— Трябваше да отида с нея. Фрейзър я уби, защото не се погрижих.
— И през всичките тези години носиш ризата от коприва?
— През главата ти минават какви ли не мисли след такава огромна грешка.
Логан не проговори около минута.
— Защо ми го сподели?
Защо му го беше казала ли? Обикновено избягваше да говори за този ден; споменът бе все още ужасяваща кървяща рана.
— Не знам. Ти ми разказа за твоята съпруга. Аз… Това ти причини мъка… Може би почувствах, че трябва да се реабилитирам.
— Направо вманиачена на тема справедливост!
— Старая се да бъда справедлива. Понякога не се получава. Понякога усещам, че затварям очи и се крия в тъмнината.
— Както направи с Куин?
— Не съм се крила… — Лъжеше. Трябваше да признае, че винаги се бе опитвала умишлено да не вижда всичко в живота на Джо. Образът, който си бе създала, бе прекалено важен за нея. — Може и да си прав. Но обикновено не го правя.
— Вярвам ти.
Младата жена замълча за момент.
— Какво мислиш за Милисънт Бабкок? Дали ще бъде изложена на опасност, ако разберат, че Джо е взел неин материал за ДНК?
— Няма да си помогнат особено, ако й навредят. Чадборн има трима живи първи братовчеди и една леля. Ще стане прекалено подозрително, ако убият всичките. Освен това, най-важното доказателство е материалът с ДНК на самия Чадборн. Вероятно тя е в безопасност.
Вероятно.
Вероятно майка й е в безопасност. Вероятно Гари няма да пострада. Вероятно Милисънт Бабкок няма да бъде убита.
Но „вероятно“ не беше „категорично“.
Ив облегна назад глава и затвори очи.
Нека няма повече убийства. Моля те, нека няма повече убийства!
Вашингтон
23:05 часа
— Мистър Фиске? — Лайза Чадборн се приведе към прозореца на колата и се усмихна. — Може ли да вляза? Тук отвън съм прекалено изложена на хорските погледи.
Фиске огледа улицата и сви рамене.
— Струва ми се съвсем безлюдно.
— Именно поради тая причина избрах мястото. Всички държавни офиси наоколо затварят в пет. — Намести се на седалката до шофьора и затвори вратата. — Сигурна съм обаче, че ще разберете защо не мога да поемам излишни рискове. В последно време всички в нашата страна ме познават.