Стисна толкова, колкото да й причини болка, за да я накара да отстъпи.
Лайза не трепна.
— Приготвила съм ти списък. — Гласът й дрезгавееше. — Или, по-скоро, добавка към списъка, който вече си получил.
Натискът му не отслабна.
— Знаех, че си падаш по списъци. Информирах Тимуик. Точно затова той ти даде… — Пое си дълбоко въздух, когато ръцете му я пуснаха. Потърка шията си. — Тимуик каза ли ти за Кеслер?
— Да, но очевидно не смяташе, че е важно. Сандра Дънкан го интересува повече.
— Тя също е важна. Вероятно не след дълго ще ми се наложи да взема решение във връзка с нея, но не искам Кеслер да бъде пренебрегван. Ако не се добереш незабавно до него, той ще направи изследвания върху ДНК. Открий го. Не му давай време да получи резултатите.
— ДНК?
— От черепа. Ти знаеш за него.
Фиске се усмихна.
— Не, ти ще ми кажеш. Какво му е толкова важно на този череп?
— Няма значение. Искам този череп и ти ще ми го доставиш.
— Така ли?
— Надявам се. Аз не съм Тимуик; никога не съм вземала твоите услуги за гарантирани.
Фиске отметна глава.
— Питам се кого ли си убила? Някой любовник? Изнудван?
— Този череп ми е необходим.
— Ти си любителка. Иначе нямаше така да оплетеш конците. Трябваше да оставиш тази работа на специалист.
— Съзнавам грешката си. Точно поради това сега поверявам работата на специалист. — Бръкна в джоба си и извади сгънат лист хартия. — Ето. Личният ми цифров телефонен номер е отзад. Освен ако не е спешно, моля те, не опитвай да се свързваш с мен преди седем вечерта.
Фиске сведе поглед към листа.
— Поемаш риск. Отпечатъците ти сигурно са по целия… — Ръкавици. Тя носеше кожени ръкавици. — Предполагам, че не е написан на ръка.
— Компютър. Единствените отпечатъци, които ще намериш по този лист, са твоите собствени. Телефонът ми е на друго име и документацията е погребана толкова дълбоко, че ще ти трябват години, докато я изровиш. — Посегна към дръжката на вратата. — Аз също съм много ефективна, Фиске. Именно затова двамата с теб ще се сработим много добре.
— Не съм казал, че съм съгласен.
— Помисли. — Лайза излезе от автомобила. — Прочети списъка и го обмисли.
— Почакай!
— Трябва да се връщам. Представяш си колко ми е трудно да се измъквам незабелязано.
— Но все пак го направи. Как?
— Разучих всички възможности още през първата седмица от престоя си там. Не исках да се превръщам в затворница.
— И няма да ми кажеш? — Замисли се. — Говори се, че подземен тунел свързвал Белия дом с Министерството на финансите. Кенеди уж го използвал, когато се срещал с Мерилин Монро. По него ли…
— Мислиш ли, че ще ти издам? Несъмнено би погледнал на възможността да се промъкнеш в Белия дом като на върховно постижение. Факторът трудност може да направи толкова привлекателна възможността да ме убиеш, че да не успееш да й устоиш. А аз искам да съсредоточиш усилията си другаде.
Кучка. Фиске се наклони рязко напред.
— В Белия дом по всяко време има поне трийсет и пет секретни агенти и над сто униформени пазачи. Добре е да знаеш, че има начини да ги избегнеш.
Лицето й остана безизразно.
— Цифрата, която предполагаш, е твърде намалена.
— Както каза, сценарият е изключително предизвикателен.
— Не забравяй обаче, че именно аз казвам на Тимуик къде да разполага хората от Тайните служби.
Фиске помълча известно време.
— Не можеш да ме заблудиш. Уплаши се като всички останали. Усетих как подскача сърцето ти под палците ми. И сега си уплашена.
— Така е. Заслужава си да се плашиш за някои неща. Обади ми се.
Тръгна по улицата.
Силна жена. Силна, умна и дръзка. В нея имаше много повече от тези качества, отколкото в Тимуик.
А може би не беше чак толкова умна. Беше стигнала прекалено близо до истината в преценката си за него и това не му допадаше. Не му допадаше мисълта, че някой може да предвижда реакциите му при всяка една ситуация. Освен това не беше сигурен дали иска да работи с жена.
„Прочети списъка.“
Беше се досетила колко държи на списъците. Но защо бе решила, че след като прочете нейния списък, ще започне да я цени още повече?
Разгъна листа, приведе се към светлината на контролното табло.
И започна да се смее.
Телефонът звънна тъкмо когато Лайза се канеше да влезе в спалнята.
— О’кей — рече Фиске.
И затвори.
„Човек, който бързо взема решения и си пести думите“ — помисли сухо тя, докато прибираше телефона в дамската си чанта. Тази нощ щеше да се наложи да крие синините по шията си от Кевин, а утре да носи шалче.
— Лайза? — провикна се от спалнята той. — Къде беше?
— Излязох да се поразходя в градината. Имах нужда да подишам чист въздух. — Окачи пелерината в стенния гардероб и грабна един от елегантните си халати за баня. — Сега мисля да си взема горещ душ. Няма да се бавя, Кевин.