— Побързай. Искам да поговорим.
Да поговорят? Божичко, дано да имаше предвид само секс. Да слуша брътвежите на Кевин и да й се налага да вмята подходящи похвали и окуражителни думи, щеше да бъде едно допълнително напрежение. За момент, когато Фиске обхвана шията й, бе помислила, че ще умре. Щеше да й бъде доста трудно да се справя с него.
Но трябваше. „Не мисли за това, колко се уплаши. Тази нощ свърши добра работа. Фиске е твой.“
Застана под горещия душ и остави водата да се стича по тялото й. Господи, колко омърсена се чувстваше. Дори само фактът, че бе стояла в една и съща кола с противния убиец, я караше да се усеща осквернена.
Но тя също бе убиец.
Не като него обаче. Нямаше да позволи да вижда себе си като звяр.
„Не мисли за него.“ Затвори очи и даде команда на мускулите си да се отпуснат. Това беше нейният миг. И искаше да му се наслади. Разполагаше с много малко време за самата себе си. Почти й се искаше да бъде свободна като… Ив Дънкан.
„Какво правиш сега, Ив Дънкан? Така ли ти е трудно, както и на мен?“ Подпря глава на стената и прошепна:
— Къде си, Ив?
Фиске щеше да я открие. Щеше да я убие и Лайза щеше да бъде в безопасност. Защо тази мисъл не й носеше утеха?
— Лайза?
Кевин стоеше пред вратата.
По дяволите, не можеха ли да я оставят за малко на мира?
— Идвам.
Спря душа и избърса сълзите си. Божичко, какво й ставаше? Фиске вероятно я бе разтърсил по-силно, отколкото предполагаше. Нахлузи халата и го закопча догоре, така че да скрие шията си, а след това прокара една-две четки през косите си.
„Усмихни се. Бъди изпълнена с топлота и симпатия. Не му позволявай да види. Не позволявай на никого да види.“ Отвори със замах вратата и целуна Кевин по бузата.
— И така, какво нямаш търпение да ми кажеш?
— Този мотел не е кой знае колко добър. Мисля, че има хлебарки — рече Бони.
Ив се обърна в леглото.
— Трябваше да намерим някое закътано местенце. Но хлебарките нямат значение за теб. Ти си ектоплазма, забрави ли?
Момиченцето се усмихна.
— Всичко, което има значение за теб, е от значение и за мен. Ти винаги си мразила хлебарките. — Намести се на стола до леглото. — Помня как се развика на човека от санитарните служби, тъй като не си беше свършил добре работата и не ни отърва от тях.
Това се бе случило през лятото преди изчезването на Бони.
Усмивката на детето изчезна.
— О, Боже, не исках да ти напомням нищо тъжно.
— Не ти ли е идвало наум, че посещението ти само по себе си ми напомня нещо тъжно?
— Да, но се надявам някой ден да осъзнаеш, че аз съм винаги с теб.
— Не си с мен.
— Защо си причиняваш болка? Просто ме приеми, мамо. Ти свърши добра работа с Бен, но аз си знаех, че ще стане така, още от самото начало.
— През цялото време си била наясно кой е той?
— Не, непрекъснато ти повтарям, че не знам всичко. Само понякога имам усещане за едно или друго.
— Като за хлебарките в тази неугледна хотелска стая? Тук е съвсем безопасно.
Бони се изкиска.
— Нали?
Ив усети, че се усмихва.
— Това беше първата ми мисъл, като влязох. Но ти ми кажи нещо, което не знам. Кажи ми къде се намираш.
Момиченцето пъхна единия крак под себе си.
— Мистър Логан ми харесва. Мисля, че е добър човек.
— Кой е сигурен, че призраците са прави в преценките си?
Бони се усмихна лукаво.
— Прогрес! За първи път признаваш, че може и да не съм плод на твоето въображение.
— Преценката на части от въображението пак е под въпрос.
— Е, твоята преценка също не е точна. Не трябваше да бъдеш толкова груба с Джо.
— Аз не го обвинявам.
— Напротив, обвиняваш го. Заради мен. Но той също е добър човек и е изключително загрижен за теб. Не го пропъждай!
— Много съм уморена, Бони.
— И искаш да си отида?
„Никога. Никога не си отивай.“
— Искам да престанеш да ми четеш лекции.
— О’кей, просто се страхувам да останеш сама. — Усмивката й изчезна. — Опасно е. Страхувам се от лошите неща, които предстоят.
— Какви лоши неща?
Детето поклати глава.
— Мислиш, че можеш да се справиш с всичко, след като преживя случилото се с мен. Може и да е така. Но може и да не е.
— А ако не желая да се справям с каквото и да било — отвърна уморено младата жена. — Ако искам просто да оставя нещата да се развиват от само себе си?
— А на мен ми омръзна да те гледам как ме оплакваш.
— Тогава си отивай и забрави за мен.
— Това не е решение, мамо. Спомените са вечни, също като любовта. Просто искам отново да бъдеш щастлива.