— Аз съм… доволна.
Бони въздъхна.
— Заспивай. Виждам, че няма смисъл да спорим, преди да си готова.
Ив затвори очи.
— Къде си, мъничката ми? Искам да те заведа у дома.
— Аз съм си у дома, мамо. Всеки път, когато съм с теб, съм си у дома.
— Не, имам нужда да…
— Шшшт, заспивай.
— Искам да открия къде се намираш, за да мога да те върна у дома. Може би тогава няма да ми се явяват тези побъркани сънища.
— Те не са побъркани, нито ти си побъркана. Просто си твърдоглава.
— А ти не си ли?
— Разбира се, че съм, нали съм ти дъщеря. Заспивай, а аз просто ще поседя тук и ще ти правя компания.
— За да не бъда сама ли?
— Да, за да не бъдеш сама.
Глава 17
Военноморски медицински център
Бетезда, Мериленд
7:45 часа
— Аз бързам, Лайза — отвърна Скот Мейрън и стисна несъзнателно слушалката. — За Бога, налага се да внимавам! Смених рентгеновите снимки на зъбите, но няма да е така лесно да подменя материалите с ДНК.
— Но ще го направиш, нали? Трябва да го направиш, Скот!
— Ще го направя — отговори уморено той. — Казах ти, че ще се погрижа за теб.
— Нима мислиш, че се тревожа единствено за себе си? Става дума и за теб. Чувствам се толкова виновна, че те оставих да ми помогнеш. Никой не трябва да го разбере.
— Ти не си виновна. Аз сам се замесих. — Всичко беше започнало преди повече от двайсет години, когато Лайза бе отишла в апартамента му и бяха станали любовници. Тогава тя още не бе омъжена за Бен. Връзката им продължи само една година, но краткотрайността й нямаше значение. Беше обикнал Лайза, откакто се бяха запознали през първата година на следването в Станфорд. И продължаваше да я обича, въпреки кошмара, който бе донесла в живота му. — Всичко ще бъде наред.
— Знам. Ти никога не си ме предавал.
— И никога няма да те предам.
— Уведоми ме, щом приключиш. — Замълча за момент. — Много съм ти благодарна, Скот. Не знам как бих могла да ти се отплатя.
— Не съм искал да ми се отплащаш.
Лайза обаче се бе погрижила той да спечели от смъртта на Бен — почести, слава, пари. Но те не бяха достатъчно. След като приключеше мандата и напуснеше Белия дом, той щеше да се погрижи тя да отиде при него, както трябваше да направи още преди толкова години. Лайза не си даваше сметка, че сега двамата бяха свързани още по-силно, отколкото когато и да било.
— Не знам какво щях да правя без теб, Скот.
Лайза в леглото му. Лайза, която се смее на неговите шеги. Лайза със сълзи в очите, когато му съобщава, че ще се омъжи за Бен.
— Ще те уведомя, ако имам новини.
— Довиждане, Скот.
Затвори.
— Д-р Мейрън?
Обърна се. Пред него стоеше млад червенокос мъж с униформа на санитар.
— Да? Търси ли ме някой?
— Аз поне не знам. — Младият човек влезе в кабинета и затвори вратата след себе си. — Казвам се Гил Прайс. Искам да поговорим.
Бейнбридж
8:40 часа
Лабораторията на Крис Телър се намираше в малка постройка в околностите на Бейнбридж. Облицованите й с дърво стени бяха покрити с бръшлян и приличаше на студентско общежитие в Йейл. Дори табелката беше толкова малка, че Ив щеше да я подмине, ако не я водеше Кеслер.
— Това ли е домът на последната дума на техниката и науката? — прошепна Логан.
— Нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Гари му вярва, значи мога да му вярвам и аз. — Паркира и зачака. Когато старият учен излезе от колата си и тръгна към нея, тя попита:
— Искаш ли да дойдем с теб, Гари?
— Ако целта ви е да проиграете шансовете ми — отвърна сухо той. — Това може да е малък южняшки град, но има телевизори и вестници. Стойте тук. Може да се забавя малко.
Проследи го с поглед. Походката му беше стабилна, енергична… на млад човек. Айвънхоу, който се спуска насред мелето срещу Черния рицар, помисли си с възхищение младата жена.
— Спокойно. — Логан отдели внимателно вкопчените й в кормилото пръсти. — Най-лошото, което може да му се случи тук, е да му откажат.
— Не трябваше да му позволяваме да идва.
— Съмнявам се, че можехме да го спрем. — Джон се облегна назад. — Какво представлява този процес? Каза, че можел да отнеме дни дори ако Кеслер успеел да убеди приятеля си да го ускори. Защо идентифицирането на ДНК отнема толкова време?
— Заради радиоактивната проба.
— Проба?
Ив повдигна вежди въпросително.
— Да ми отвлечеш вниманието ли се опитваш, Логан?
— Да, този проблем наистина не ми е познат. — Сви рамене. — Освен онова, което научих по време на процеса на О. Джей. Симпсън. Но не може да се каже, че там нещата бяха ясни и безпристрастни.