— Точно.
— Защо тогава ми се струва, че това ме засяга?
— Свикнал си да управляваш и да ръководиш.
— Да, вероятно. — Измъкна телефона от джоба си. — Организационните ми инстинкти. Когато забележа разсипия, се спускам с главата напред и се опитвам да поправя нещата. — Започна да натиска грубо цифрите. — Но, Бога ми, същото го виждам и при теб.
— Животът ми не е пропилян. Тъкмо обратното. На кого звъниш?
— На Гил.
— Сега? Защо?
— Крайно време е да разбера какво става. А и в момента имам нужда да си отвлека вниманието с нещо.
Тя също изпитваше необходимост да се разсее малко. Последните няколко минути бяха прекалено напрегнати и тревожни, а животът й в момента действително бе пълен хаос.
— Какво става? — попита в слушалката Логан. — Защо, по дяволите, не се свърза досега с мен, Гил? Да, кисел съм. — Заслуша се за момент. — Не ставай глупав. Може да е капан. Мейрън вече е убил един човек.
Ив настръхна.
— Не го прави! — Заслуша се отново. — Да, тук е. Не, няма да те оставя да говориш с нея. Говори с мен.
Младата жена протегна ръка.
Джон изруга под нос и й подаде телефона.
— Идиот!
— Чух го — рече Гил. — Джон е малко избухлив, а? Точно затова поисках да говоря с теб. Наистина нямам нужда да ми крещят в състоянието, в което съм.
— И какво е то?
— Ходя по въже. Мейрън не е никак лесен.
— Разговаря ли с него?
— Той отрече всичко и се престори, че няма представа за какво говоря.
— Логична реакция. Не мислех, че от това ще излезе нещо.
— Аз обаче мисля, че излезе. Уцелих точно в десятката. Мейрън не повика охраната на болницата. Това е добър знак. Казах му да помисли и да се срещне с мен на река Потомак. Тази вечер в единайсет.
— Той няма да дойде. Ще се обади на Лайза Чадборн и заедно ще ти поставят капан.
— Може би.
— Така е. — Стисна несъзнателно телефона. — С Логан ми казахте, че най-вероятно Лайза го е убедила да убие заради нея. Как тогава Мейрън ще повярва, че тя иска да го предаде?
— Той е много умен. Не е лесно да го заблудиш. Едва ли й е позволил да го убеди да убие Чадборн. Струва ми се, че мога да го уговоря да скъса всякакви връзки с миналото и да се махне оттук, преди да се е превърнал в история.
— Не се срещай с него, Гил.
— Трябва! Успея ли с Мейрън, Лайза Чадборн ни е в кърпа вързана. Ще ви уведомя как върви.
Затвори.
Ив подаде телефона обратно на Логан.
— Ще го направи.
— Идиот — процеди през зъби Джон.
— Ти каза, че е професионалист.
— Но никога не съм казвал, че преценките му са безпогрешни.
Мейрън нямаше да предаде Лайза Чадборн, освен ако влиянието й над него бе отслабнало. А тя никога нямаше да позволи подобно нещо.
Освен ако сама не разрушеше връзката помежду им.
— Ще се разгневи.
— Какво?
— Лайза Чадборн. Предполагам, че гледа на Мейрън като на своя собственост. Ще се ядоса, че се опитваме да й го отнемем.
— Не звучи особено разумно да изпитва подобни собственически чувства към човек, от когото смята да се отърве.
— Кой казва, че винаги е разумна? И тя има емоции като всички други. Нервите й ще се опънат и може би дори ще изпадне в паника, като разбере, че сме се доближили толкова. Това ще бъде истинска изненада за нея. Със сигурност не е предполагала, че ще направим тази връзка.
— Гил може да е прав. Не е изключено Мейрън да не й каже.
— Не го вярваш.
Джон поклати глава.
— Какво ще правим в такъв случай?
— Ти ще чакаш тук с Кеслер. Аз летя до Вашингтон и отивам с Гил на срещата.
— Може да те познаят.
— Остави това.
— Или да те уловят в същия капан.
— Разбрахме се. — Излезе, заобиколи автомобила и застана до шофьорското място. — Колата ще ми трябва. Ще карам до най-близкото летище и оттам се мятам на първия самолет. Ти се връщаш в мотела с Гари.
Ив се измъкна бавно и извади чантата с Бен от задната седалка.
— Ами резултатите от изследването?
— Ти ще ги вземеш. Каза, че можело да отнеме дни. — Намести се зад кормилото. — Така или иначе тук не мога да помогна с нищо.
Искаше й се да го удари.
— Телефонирай ми и ме дръж в течение. — Отвори вратата на волвото на Гари. — Стига да си жив, за да го направиш.
— Ще бъда жив. — Джон запали мотора. — Утре се връщам. Ти би трябвало да се пазиш. — Намръщи се. — „Би трябвало“ не е достатъчно. Не мога да поема подобен риск. Ще се обадя на Кеслер от летището и ще го накарам да плати на някой от охраната на Телър, за да дойде с теб в мотела, докато се върна.
— И как ще обясни това?
— Досега Кеслер прояви изключителна изобретателност. Нека той си поблъска главата над този въпрос.