— Даваш ли си сметка, че можеш да бъдеш сменен, Фиске?
— На този етап би било трудно. Защо не ме оставиш да върша това, което правя най-добре?
Ново ледено мълчание.
— Хубаво тогава, докладвай ми веднага щом откриеш жените.
— Прието!
Фиске затвори телефона и тръгна към помещението, където живееше асистентът на Кеслер, Боб Спенсър. Щеше да му каже, че е стар приятел на учения, да го заведе на вечеря и да го омае. Дори той да не знаеше местонахождението на Кеслер, можеше да научи от него в коя лаборатория прави обикновено изследванията си.
„Открий къде се правят изследванията“, беше казала Лайза Чадборн.
Нямаше проблем.
— Той е знаел? — промълви Лайза. — Боже мой, Скот, знаел е!
— Не е сигурно. Според мен Логан просто е предположил.
— И след това е изпратил Прайс да извади картите на масата? Защо?
Скот не отговори веднага.
— Сделка. Иска теб повече, отколкото мен, Лайза.
— Каква сделка?
— Аз напускам играта — и страната — с осигурена нова самоличност, ако свидетелствам срещу теб.
Обзе я паника. Напрегна всички сили, за да се пребори с нея. Знаеше, че Логан е умен и че може да я заподозре, но се бе надявала, че няма да направи връзката със Скот.
— Лъже. Никога няма да те пуснат.
— Може би.
Стомахът й се сви.
— И теб привлече ли те това предложение, Скот? Мъничко?
— За Бога, нали ти се обаждам? Нима това те навежда на мисълта, че искам да се договоря с тях?
— Не, извинявай. Уплашена съм. Никога не съм предполагала, че ще отгатнат твоето участие.
Божичко, всичко се разпадаше.
Не, не се разпадаше. Трябваше просто да помисли и да попромени това-онова.
— Можем да се измъкнем от тази каша. Ако имаме късмет и ги накараме да повярват, че не е изключено да се съгласиш на сделката. Както виждаш те не са се обърнали към медиите.
— Ние ги блокирахме.
— Приключи ли с подмяната на документацията?
— Непосредствено след като Прайс си тръгна.
Паниката започна да отстъпва. Всичко щеше да бъде наред. Сега вече виждаше ясно какво трябва да направи.
— Слава Богу. В такъв случай отивам веднага да разговарям с Кевин и пускам машината в ход. Всичко ще се нареди. Скот.
— Така ли смяташ?
— Разбира се. Обещавам ти.
— Обещавала си ми много неща, Лайза — отвърна уморено Мейрън.
— И нима не ти ги дадох? През всичките тези години си живя доста добре.
— Мислиш, че нямаше да го постигна без теб?
— Не съм го казала, Скот.
Той помълча малко.
— Извинявай.
Стори й се странен, но тя знаеше, че просто ситуацията беше прекалено деликатна.
— Прайс ми каза още нещо — за трима човека, които били убити съвсем наскоро и по този начин било разчиствано за теб. Попита ме дали не се страхувам, че и аз може да бъда убит.
— А ти страхуваш ли се, Скот? След всичките тези години, страхуваш ли се, че мога да ти причиня нещо лошо?
Мълчание.
— Не, струва ми се, че не.
— Не трябва да ти се струва. Бъди сигурен!
Мейрън не отговори.
Лайза затвори очи. Боже, не сега! Не му позволявай да се усъмни точно сега!
— Ще ти го докажа. Но сега трябва да се справим с Прайс по възможно най-чистия начин. Върви и се срещни с него. Ще изпратя Тимуик преди теб.
— И?
— Ще го хванем и ще опитаме да го използваме като средство за размяна срещу черепа.
— Смяташ, че Логан ще се съгласи на подобна сделка?
— Ще опитаме. — Лайза замълча за момент. — Довери ми се, Скот. Няма да позволя на Логан да те повали. Не и след всичко, което направи за мен.
Затвори телефона.
Сърцето й се пръскаше. „Дишай дълбоко и бавно. Това е само поредното предизвикателство.“
Ако обаче Тимуик си беше свършил работата с Донели, никой никога нямаше да заподозре Скот и сега нямаше да се налага тя да прави този избор. Паниката премина в гняв. Логан и Дънкан се приближаваха все повече и повече и тя губеше контрол.
„В такъв случай си го възвърни.“ Имаше изход. Щеше да се обади на Тимуик и да му каже за новия проблем.
Но първо трябваше да разговаря с Кевин и да му обясни накъде да поеме.
Джо се обади в осем същата вечер.
— Успях да се добера до едно писмо, написано от Чадборн до сестра му, когато майка им умира, няколко месеца преди той да поеме президентския пост. Според мен е почти сигурно, че е облизал лично плика.
— Страхотно — възкликна Ив. — Как успя?
— Няма да искаш да разбереш. Така ще станеш съучастничка. Но все още нямам материал от самата Милисънт Бабкок, а мислех, че това ще бъде по-лесното. Тази вечер ще я проследя, като отиде със съпруга си в кънтри клуба, и ще опитам да се добера до някоя чаша. — Направи пауза. — Ти как си?