Проклет да е! Проклет да е! Проклет да е!
Сълзите все още се стичаха по бузите й, когато взе телефона и набра номера на Тимуик.
— Защо? — попита дрезгаво тя. — Защо, дяволите да те вземат?
— Беше заплаха. Винаги е бил. Казах ти, че трябва да го елиминираме още когато Логан започна да си пъха носа.
— А аз ти казах да не го правиш. Скот никога не е бил заплаха. Той ни помагаше.
— Слаба карта, Лайза. Логан за малко не разплете конците, благодарение на него. Ти беше прекалено мекушава, за да го направиш, затова се заех аз.
Тя затвори очи.
— Той никога нямаше да ме предаде.
— Ти не си сама. — Долови паниката в гласа му. — Не можех да поемам подобен риск. — Джеймс смени темата. — Пресконференцията мина добре. Даде ни нужния мотив. Открихме моторницата. Но все още не сме намерили и следа от Логан и Прайс. Ще те държа в течение.
Затвори телефона.
Говореше за убийството на Скот като за нещо маловажно.
Просто поредната смърт…
Колко още щеше да има. Колко кръв още…
Отпусна се на стола край бюрото и закри очи с длани.
„О, Боже! Скот, прости ми. Не съм предполагала… Като че ли вече не мога да спра. Колелото се движи все по-бързо и по-бързо и аз просто трябва да го следвам.“
Имаше ли някакъв начин да се измъкне? Трябваше да си върне черепа. Сценарият, който бе измислила, даваше възможност на Тимуик да убие Логан, без да се налага да се пази, дори пред свидетели.
Още убийства. След Логан Фиске щеше да се заеме със списъка и убийствата щяха да продължат.
Не можеше да понася повече.
Ами ако сключеше сделка?
Не, Логан беше упорит човек и нямаше да се предаде дори здравият разум и практичността да му кажеха, че трябва да го направи. Мъжете бяха винаги прекалено…
Но Ив Дънкан знаеше къде се намира черепът и нямаше мъжко его, което да й пречи да мисли ясно. Дънкан беше умна жена и щеше да осъзнае, че възможностите им намаляват все повече и повече.
Лайза изправи гръбнак и избърса очи. Обърна се и включи компютъра.
Ив Дънкан.
Глава 19
Телефонът иззвъня.
„Логан?“
Ив го грабна от масата, където го бе сложила, за да й бъде подръка.
— Ало?
— Здравей, Ив. Надявам се нямаш нищо против да се обръщам към теб с малкото ти име. Моля те, постъпи по същия начин. Мисля, че случилото се създаде известна близост помежду ни.
Младата жена се изправи шокирана.
— Нали разбра кой се обажда?
— Лайза Чадборн?
— Позна.
— Откъде взе номера ми?
— Имам го, откакто ми предадоха първото ти досие.
— Откакто се опитваш да ме убиеш?
— Моля те, повярвай, че никога не съм имала намерение да ти причинявам нещо лошо, докато не се намеси. Не трябваше да приемаш предложението на Логан. — Направи пауза. — Както и не трябваше да му позволяваш да опитва да убеди Скот да ме предаде.
— Аз не контролирам Логан. Никой не го контролира.
— Ти си интелигентна и силна. От теб се искаше само да положиш малко усилия. Може би всичко това нямаше… — Замълча, за да успокои трепета в гласа си. — Не исках думите ми да прозвучат толкова емоционално. Не очаквам да ме разбереш, но въпреки това споделям, че изминалият ден бе изключително тежък за мен.
— Не разбирам. — Шокът се бе поразсеял донякъде и внезапно Ив осъзна доколко нелеп бе целият този разговор. — И не ми пука.
— Разбира се, че не ти пука. Но аз трябва да доведа всичко това до край. Все едно че се спускаш с шейна. Не можеш да спреш. Борих се прекалено всеотдайно, дадох страшно много. Не мога да изгубя всичко, което съм постигнала.
— Чрез убийство.
Мълчание.
— Искам това да престане. Позволи ми да открия начин да му сложа край. Ив.
— Защо се обаждаш?
— Логан там ли е?
Младата жена изпита огромно облекчение. Щом Лайза не знаеше къде е той, значи двамата с Гил бяха живи и здрави.
— В момента — не.
— Добре. Иначе ще се противопостави. Изобщо не е разумен, макар да е блестящ, мъж. Ти си друга. Можеш да видиш предимствата на компромиса. — Замълча отново. — Както направи, когато ги умоляваше да не екзекутират Фрейзър.
Ив стисна несъзнателно телефона. Не беше очаквала да докосне тази рана.
— Ив?
— Тук съм.
— Ти искаше смъртта на Фрейзър, но нещо друго искаше още по-силно. И беше достатъчно разумна да преговаряш.
— Не желая да говоря за Фрейзър.
— Разбирам. Споменах го само защото трябва да бъдеш разумна и сега.
— Какво целиш?
— Черепа и всяко друго доказателство, до което сте се добрали с Логан.
— И какво ще получа в замяна?
— Същото, което предложихте на Скот. Ти изчезваш оттук и се появяваш някъде далеч с достатъчно пари, за да ти стигнат до края на живота.