— Ами Логан?
— Съжалявам, но за него вече е прекалено късно. Трябва да действаме публично, за да бъдем сигурни, че повече няма да представлява заплаха за нас. Ти можеш просто да изчезнеш, но не съм в състояние да отменя преследването на Логан. Той остава.
— А майка ми?
— Можеш да я отведеш със себе си. Споразумяхме ли се?
— Не!
— Защо? Какво друго искаш?
— Искам досегашния си живот. Не желая през следващите петдесет години да се крия заради нещо, което не съм извършила. Това за мен изобщо не е решение.
— То е всичко, което мога да ти предложа. Да останеш тук, е прекалено опасно за мен. — За първи път младата жена долови стоманени нотки в гласа на своята събеседница, както и още нещо… паника. — Дай ми този череп, Ив!
— Не!
— Ще го намеря така или иначе. Просто ще бъде по-лесно, ако ми го дадеш.
— Дори да го намериш, ти се страхуваш, че истината ще изплува и ще стане публично достояние. Това е единствената причина да ми се обадиш.
— За Бога, не! — Сега и непреклонността, и страхът бяха изчезнали от гласа й. В него прозвучаха само умора и тъга. — Отказваш ли?
— Вече ти казах.
— Нима би било толкова лошо да ме оставите в Белия дом? Виж какво постигнах чрез Кевин. Новия закон за спасяване на „Медикеър“. По-сурови закони срещу малтретирането на деца и животни. Съществува доста голяма вероятност преди изборите да бъде приет и законът за народното здраве. Даваш ли си сметка какво чудо е това, при положение че не контролираме Конгреса? — Гласът й загрубя от отчаяние. — Но аз едва започвам. Планирала съм толкова повече за следващия мандат. Позволи ми да го направя, Ив!
— И да си осигуриш безсмъртие? За мен убийството не е допустим метод за прокарване на законопроекти.
— Моля те! Размисли!
— Няма да стане.
Мълчание.
— Съжалявам. Исках да улесня нещата за теб. Не, не е вярно. Исках да ги улесня за самата себе си. Исках да сложа край на всичко това. — Лайза се изкашля, за да прочисти буцата в гърлото си. — Не си преценила правилно положението, в което си, Ив. Не е толкова непоклатимо, колкото си мислиш. Всяка монета има винаги две страни. Надявам се по-късно да мога да ти дам отново шанс. Нали няма да забравиш, че изборът е бил твой?
Затвори.
Ив бе смятала, че е разбрала личността и мотивите на тази жена, но очевидно не бе достигнала особено дълбоко. Запита се дали изобщо някой можеше да достигне достатъчно дълбоко, когато ставаше дума за Лайза Чадборн. Беше мислила за нея като за безмилостно чудовище, подобно на Фрейзър, но жената, с която бе разговаряла преди малко, бе истинско човешко същество.
Но не и уязвимо. Решимостта явно никога нямаше да я изостави.
Ръката на Ив трепереше, когато постави телефона на масата. Божичко, колко се страхуваше.
Две страни на една монета.
На едната страна бе подкупът. На другата — смъртта. Не можеше да бъде по-ясно от това. Беше отказала предложението на президентшата и сега трябваше да понесе последствията.
Защо, по дяволите, не можеше да спре това треперене? Все едно че Лайза беше с нея и…
Почукване на вратата.
Погледът й прелетя през стаята.
„Не отваряй“, беше казал Логан.
Две страни на една монета.
За Бога, Лайза Чадборн не беше някое свръхестествено същество, което може да се телепортира до мотела. Младата жена се изправи и тръгна към вратата. Убийците не чукаха учтиво.
Второто почукване обаче вече не беше учтиво, а по-скоро отривисто, нетърпеливо и настоятелно.
— Кой е?
— Логан.
Погледна припряно през шпионката. Слава Богу! Свали веригата и отключи. Логан влетя.
— Събирай си дрехите. Напускаш това място.
— Къде беше?
— На път за насам. — Отвори стенния гардероб, извади чантата й и я захвърли върху леглото заедно с блейзера.
— Взех такси от летището, после наех кола и дойдох.
— Защо не ми се обади?
Той не отговори.
— Дяволите да те вземат, защо не ми се обади? Не знаеше ли, че ще се тревожа?
— Не исках да говоря за… — Разкопча ципа на чантата. — Ще си приготвиш ли багажа? Искам да се махнеш оттук.
Профилът на ДНК още не е готов. Гари разбра, че лабораторията може да ускори процеса, но Джо все още не е пристигнал със сравнителния материал, а Гари казва, че това…
— Пет пари не давам — отвърна грубо Джон. — Махаш се оттук!
— Чу ли за Абдул Джамал?
— По радиото, на път за насам.
Проследи го с поглед; той грабна наръч бельо от едно от чекмеджетата и го изсипа в чантата. Дрехите му бяха измачкани и изцапани от трева, а между китката и лакътя си имаше дълга драскотина.
— Никъде не отивам, докато не ми обясниш!
— В такъв случай аз ще ти приготвя багажа и след това ще те замъкна в колата.