Ив кимна вцепенено и тръгна към своята врата. Гил Прайс, олицетворението на хумора, нежността и неутолимата любов към живота. От всичко това не бе останало нищо. Смърт. Тя се бе приближила до Гил и го бе повалила. Кой беше следващият? Логан можеше да загине с Гил.
„Другата страна на монетата.“
Влезе в стаята си и поклати глава, като видя разхвърляните върху леглото дрехи. Щеше да подреди тази бъркотия и да се опита да…
Майната му!
Беше уплашена, разтревожена и смразена от ужас; усещаше как мракът настъпва. Все по-близо и по-близо. Не беше говорила с майка си от снощи. Трябваше да я чуе. Извади телефона от чантата си.
Никой не отговори.
Какво ставаше, по дяволите?
Набра отново номера.
Никакъв отговор.
„Другата страна на монетата.“
„Положението ти не е толкова непоклатимо, колкото си мислиш.“
Ръката й трепереше, докато набираше номера на стаята на Логан.
— Не мога да се свържа с мама. Не вдига телефона.
— Не се паникьосвай. Може да е…
— Не ми казвай да не се паникьосвам. Не мога да се свържа с нея.
— Това все още не значи нищо. Ще позвъня на Пилтън и ще видя какво става.
— Има ли вероятност да…
— Чакай да се обадя на Пилтън. Веднага след това ще се свържа с теб.
Затвори.
Всичко беше наред.
Фиске не я беше намерил.
Всичко беше наред.
Телефонът иззвъня.
Скочи да го вдигне.
— Тя е добре — заяви без предисловия Логан. — Говорих с нея. Двете с Маргарет точно сядаха да вечерят. Акумулаторът на телефона й се бил изтощил.
Жива и здрава. Заля я толкова силно облекчение, че й стана почти зле.
— Как е?
— Тревожи се за теб. Искало й се да ми счупи врата. Но иначе е добре.
Ив не бе способна да произнесе и дума в продължение на няколко секунди.
— Помниш ли кораба до Тимбукту, Логан?
— Да.
— Искам майка ми да замине с него.
— Веднага ще взема мерки. Ти ще тръгнеш ли с нея?
„Да, по дяволите. Само ме измъкни оттук.“
— Не. Ще се видим след петнайсет минути в стаята на Кеслер.
— Имам копие от доклада за ДНК — заяви Гари в мига, в който отвори вратата. — Къде е Куин с материалите за сравнение?
— Трябва да пристигне скоро. — Ив погледна към Логан, седнал на един стол в другия край на стаята. — Логан каза ли ти за Гил Прайс?
Кеслер кимна.
— Лошо.
— Много. Ти направи всичко, което можеше, Гари. Осигури ни доклада. За Бога, сега ще си тръгнеш ли?
— След като свърша. След като получа материалите от Куин.
— Повече нямаме нужда от теб. Джо може да отиде в лабораторията и да…
— Не, Дънкан — отвърна тихо, но твърдо Кеслер. — Ще довърша това, което съм започнал.
— Глупаво е. Ще свършиш като Гил Прайс. — Завъртя се към Джон. — Кажи му!
— Опитах се. Не иска да слуша.
— Гил също не искаше да слуша. — Ив си пое дълбоко въздух. — Тя ще… Двете страни на монетата.
— Какво?
— Лайза Чадборн. Обади ми се днес следобед.
Логан трепна.
— Какви ги говориш?
— Искаше да се споразумеем за черепа.
— Защо не ми каза?
— Беше ли в настроение да слушаш?
— Тя заплаши ли те?
— В известен смисъл.
— В какъв смисъл?
— Ами беше… тъжна. Какво значение има? — попита нетърпеливо Ив. — Просто искам Гари и майка ми да стоят по-далеч от всичко това.
— Каза ли нещо, с което да се издаде, че знае за Бейнбридж или за майка ти?
— Разбира се, че не. Прекалено е умна, за да го направи. Никога не би издала нищо. — Обърна се към Гари. — Но ти трябва да…
— Единственото, което трябва да направя, е да се обадя в „Буба Блу’с Барбекю“ — обяви Гари. — Ребра или пържола?
— Искам да си тръгнеш оттук.
— Или сандвич със свинско?
— Гари…
Той посегна към телефона и започна да набира номера.
— Дай си поръчката или ще получиш ребра.
Младата жена го изгледа безпомощно.
— Пържола.
— Добър избор.
Джо Куин се появи на вратата трийсет минути след пристигането на вечерята.
— Ето ги — възкликна той и повдигна двете термосни чантички. — За колко време можеш да направиш сравнението?
Ив се обърна развълнувано към Кеслер.
— Тази нощ?
Той сви рамене.
— Може би. Ще се обадя на Крис и ще опитам да го убедя да се върне в лабораторията. — Избърса соса от пръстите си и се пресегна към телефона. — Излезте оттук. Ще падне голямо говорене. Той работи през миналата нощ заради мен и новото ми предложение никак няма да му хареса.
Джо отвори вратата.