— Ще те откарам до лабораторията, Гари.
Кеслер махна с ръка в знак, че го е чул.
— Добре ли си? — обърна се Джо към Ив, когато излязоха.
— Доколкото мога да бъда добре при дадените обстоятелства. Убиха Гил Прайс.
Джо се обърна към Логан.
— Твоя приятел?
Джон кимна.
— Чух за пресконференцията. Всичко отива по дяволите, нали?
— Доста точна преценка.
— Какво възнамеряваш да правиш с доказателството, което ще ти даде ДНК?
— Имам приятели във Вашингтон, готови да задвижат работата.
Джо поклати глава.
— Доста несигурно.
— Не и при положение, че Андрю Бенет играе в моя отбор. Той е главен съдия на Върховния съд.
— Въпреки това е рисковано.
— Имаш ли по-добра идея?
— Медиите.
— Лайза Чадборн е специалистка по манипулирането им.
— Назови ми един репортер, който да не е готов да взриви цялата администрация, ако това ще увеличи продажбите на неговия вестник.
— Историята е доста странна — обади се Ив. — А и те издигнаха предостатъчно препятствия, за да не можем да се доближим до никой вестник.
— Аз ще го направя.
Ив поклати глава.
— Познавам един човек от „Атланта Джърнъл енд конститюшън“. Питър Браун. Преди пет години спечели „Пулицър“.
— За Бога, Джо, ще те арестуват за приютяване на престъпници!
— Питър ще си държи устата затворена.
— Може би — рече Логан.
— Със сигурност. — Впери поглед право в очите на Джон. — Вече му се обадих. Той прояви интерес. Чака само резултатите от изследването на ДНК.
— Кучи син! Без да се посъветваш с нас?
— Трябваше да направя нещо, докато въртях на празни обороти в Ричмънд. Така е по-добре, отколкото да се доверяваме на някой политик.
Ив вдигна ръка.
— Защо не изчакаме получаването на резултатите, преди да спорим?
— Искам вече всичко да свърши — отвърна Джо. — Искам да се измъкнеш от цялата тази каша.
— Не повече от мен — промълви уморено младата жена. — Става все…
— Ще го направи — обяви Кеслер, който в този момент излезе от стаята си. — Ще се срещнем в лабораторията след двайсет минути.
— Да вървим — рече Куин и тръгна към един черен шевролет, паркиран няколко метра по-нататък. — Колко време ще отнеме, Гари?
— Шест-осем часа.
— Приготвяй си багажа, Ив. — Джо се плъзна на шофьорското място и включи мотора. — Връщам се веднага щом получа резултатите. После отиваме да вземем майка ти и намираме някое сигурно местенце за двете ви, докато уредим въпроса.
Преди Ив да успее да отговори, автомобилът напусна паркинга.
— Е, за едно поне сме единодушни — заяви Логан. — И двамата искаме да се махнеш оттук.
— Медиите не са лоша идея.
— Можем да го направим. Но ще имаме нужда и от Вашингтон.
— Защо тогава спори с него?
Джон сви рамене.
— Страхувам се, че ми е станало навик. — Извърна се. — Отивам да си приготвя багажа и да се обадя на някои от приятелите си в столицата. Не мога да оставя Куин да ме изпревари.
Изследователската лаборатория на Телър беше тъмна; светеше само част от долния етаж.
„Нещо много са се разбързали“ — помисли си Фиске. Работното време изтичаше в шест. Защо тогава имаше хора в един вечерта? И две коли на паркинга. Едната бе шевролет; знакът показваше, че е взет под наем.
Предчувстваше, че е улучил в десятката.
Отвори автоматично капака на багажника и излезе от колата. След това извади подслушвателното си устройство.
Няколко минути по-късно вече седеше отново на шофьорското място. Зачака да излязат.
Глава 20
4:05 часа сутринта
Ив стоеше край прозореца, когато колата с Джо и Гари спря на паркинга на мотела.
— Пристигнаха — заяви през рамо тя, за да уведоми Логан. И побърза да отвори. — Готово ли е?
— Готово. — Кеслер й подаде куфарчето. — Материалът от Милисънт Бабкок навежда на мисълта за роднинство. — Лицето му се озари от бляскава усмивка. — Слюнката на Чадборн, разбира се, съвпада напълно.
— Не съм се и съмнявала — усмихна се неуверено младата жена. — Как само щяхте да ме ругаете, ако не беше така.
— И с пълно право. Щеше да си ми изгубила безценно време.
— Обадих се и ти запазих апартамент във Форт Лодърдейл — обяви Логан и му подаде карта. — Нает е на името на Рей Уолинс. Оставаш там, докато ти се обадим, че вече е безопасно.
Гари се усмихна закачливо.
— Луксозен апартамент? С камериерка?
Джон се засмя.
— Може би. Не предизвиквай съдбата.
— Човек с моите умения и интелект заслужава лукс, който не би трябвало да се прахосва за еснафи като теб, Логан.
В отговор Логан му подаде един плик.
— В брой. Би трябвало да те направят доволен поне за няколко месеца.