— А, така вече е по-добре. — Кеслер пое плика и го пъхна в джоба на якето си. — Ще ми свърши работа, докато получа аванс за моя бестселър. — Погледна към Ив. — Може да ми потрябва помощник, правописът ми е ужасен. Току-виж ме убедиш да ти дам една стая в моя апартамент, ако ме помолиш както трябва, Дънкан.
— Аз също съм скарана с правописа.
— Предполагам, че това означава „не“. И по-добре, тъй като ти със сигурност би опитала да припишеш цялата заслуга на себе си.
Джо излезе от хотелската стая с багажа на Ив.
— Махаме се оттук, Ив. Ако тръгнем веднага, към девет бихме могли да стигнем до Лейниър.
Тя кимна, без да отделя очи от Гари.
— Благодаря ти. Беше прекрасен.
Той кимна.
— Великолепен.
— Веднага ли тръгваш?
— Хвърлям дрехите си в един куфар, мятам го във волвото си и потеглям. Пет минути.
— Ще почакаме.
— Дънкан, не е… — Не довърши мисълта си и сви рамене. — Упорита жена. — Изчезна в стаята си и се появи след няколко минути. Сложи куфара в автомобила си и се обърна към Ив. — Доволна ли си?
— Да. — Тя се приближи и го прегърна. — Благодаря!
— Наистина ставаш досадна, Дънкан.
Гари влезе във волвото и включи мотора.
— Готова ли си за тръгване? — попита я Логан. — Предполагам, че ще пътуваш с Куин, тъй като той вече натовари при себе си вещите ти. Ще ви следвам до Лейниър.
— Тръгваме веднага. — Джо седна на шофьорското място. — Готов ли ти е багажът?
— Всичко е в колата — отвърна Джон и тръгна към своя автомобил.
— Ив? — повика я Джо.
Тя кимна и отвори вратата от своята страна. Първото препятствие, получаването на доказателство, бе преодоляно. В куфарчето в ръката си държеше доклада за ДНК. Гари щеше да бъде в безопасност, също и майка й.
Слава Богу!
4:10 часа
Фиске извади слушалчиците от ушите си и набра номера на Лайза Чадборн.
— Бяха отседнали в мотел „Роудуей стоп“ в Бейнбридж. Проследих Кеслер и Джо Куин на връщане от центъра за изследване на ДНК. Логан и Дънкан също са тук. Всички обаче тръгват. Куин току-що постави куфара на Дънкан в колата си. Дънкан си взе довиждане с Кеслер. Той няма да пътува с тях. В момента дори излиза от паркинга.
— Ами Логан?
— Качва се на друг автомобил.
— Черепът обаче е в нея, нали?
— Откъде да знам? Не го носи под мишница като дамска чанта. Може да го е пъхнала в багажа. Но не е изключено да го е взел и Логан.
— Или да са го скрили някъде. Не си го виждал, така ли?
Тази кучка започваше да го дразни.
— Не.
— Не ги изпускай. Черепът ми е нужен.
— Каза ми го вече. Логан тръгва след Куин.
— Тогава тръгвай и ти след тях, дяволите да те вземат!
— Няма проблем. Знам къде отиват. Целта им е Лейниър, за да вземат майката на Дънкан.
— Сигурен ли си?
— Току-що чух Куин да го казва.
Мълчание.
— Убеден ли си, че няма да ги изпуснеш?
— Няма.
— В такъв случай имам една друга работа за теб.
Цифровият телефон на Ив иззвъня, когато се бяха отдалечили на четирийсет мили от Бейнбридж.
— Дънкан. Недей…
Почти не се чуваше.
— Какво?
— Дън-кан…
Сърцето й спря.
— Гари?
— Той искаше да се сбогува с теб — обади се друг глас.
— Кой е? — прошепна младата жена.
— Фиске. Тя иска черепа, Ив.
— Къде си?
— В един мотел. Отклоних нашия добър д-р Кеслер от пътя и го убедих да се върнем в стаята му за малка дискусия.
— Искам да говоря с Гари!
— Вече не е способен да говори. Тя каза да ти предам, че няма да е последният. Дай й черепа, Ив.
Затвори.
— О, Боже!
— Какво има?
Куин бе вперил поглед в лицето й.
Ив усещаше, че се задушава.
— Обърни! Трябва да се върнем в мотела.
— Какво?!
— Фиске… и Гари. Знам, че беше Гари.
— Не си сигурна. Може и да не е бил той. Нищо чудно да е номер.
— По дяволите, знам, че беше Гари. Нарече ме „Дънкан“.
— Това е капан, Ив.
— Не ме интересува. Трябва да се върнем. — Боже мили, този шепот щеше да я преследва вечно. — Обърни, Джо!
— Щом мога. Ще пусна аварийните светлини, за да предупредя Логан.
— Побързай! — Опита се да мисли. Куфарът с резултатите от изследването на ДНК бе в нея, но черепът пътуваше с Джон. Ако беше капан, трябваше да бъде сигурна… — Спри! Трябва да му дам куфарчето.
Отбиха встрани и Логан спря до тях.
Куин излезе от автомобила и му хвърли дипломатическото куфарче.
— Ние се връщаме в мотела. Кеслер се обади на Ив. Или по-скоро — Фиске.
— Влез в колата при мен, Куин — каза Логан. — Ив, ти оставаш тук.
— Майната ти! Да вървим, Джо.
Куин включи мотора.