— Ще ви следвам — обяви Джон.
— Да не си посмял! Тя иска черепа. Ако се наложи да се пазаря, за да спася Гари, ще го направя. Няма да има каквито и да било преговори обаче, ако Фиске го вземе от теб.
— Фиске няма…
Джо подкара колата обратно към мотела.
„Тя иска черепа, Ив.“
„Дай й черепа.“
„Гари.“
Вратата към стаята на Кеслер бе открехната и през тесния процеп се процеждаше светлина.
— Стой тук — нареди Куин и слезе.
— Аз ще…
— Не спори. Нали точно това ми е работата. — Измъкна пистолета. — Всичко ще бъде наред.
Притисна се до стената от едната страна на вратата и я отвори с ритник.
Не последваха изстрели.
Никой не му препречи пътя.
Нищо.
Джо изчака за момент, след това се приведе и се плъзна в стаята.
Ив не издържаше повече. Изскочи от колата и хукна към вратата.
Куин внезапно се изправи пред нея.
— Не, Ив!
— Какво…
Блъсна го и влетя в стаята.
Кеслер лежеше на пода в локва кръв, а от гърлото му стърчеше нож.
Младата жена се строполи на колене.
— Гари?
— Хайде. — Джо се опита да я изправи, но тя се възпротиви. — Не трябва да стоиш тук.
— Не можем да го оставим. — Едва сега забеляза другите два ножа, приковали дланите на Кеслер към пода. — О, Джо, виж какво му е направил!
— Той е мъртъв, Ив. Трябва да те изведа веднага оттук. По бузите й потекоха сълзи.
— Мъчил го е. Искаше да разбера, че го е мъчил. Тя искаше да разбера.
— Вече всичко е свършило.
Младата жена се полюляваше напред-назад от мъка.
— Не е справедливо. Той държеше да се пребори с тях. Държеше да…
— Ив, погледни ме!
Тя се взря с невиждащ поглед в лицето му.
Неговите очи…
Куин протегна ръка и я докосна с неизразима нежност.
— Съжалявам — промълви той.
И юмрукът му я удари рязко по челюстта.
Тъмнина.
— Ранена ли е? — попита Логан, излизайки от автомобила си точно когато Джо изнасяше Ив от мотела.
— Не. Отвори ми вратата на колата.
Джон се подчини.
— Какво е станало с нея? Фиске?
— Аз. — Куин постави приятелката си на мястото до шофьора и затвори вратата. — Не искаше да се отдели от Кеслер.
Погледът на Логан се премести към отворената врата на мотелската стая.
— Какво…
— Мъртъв.
— Фиске?
— Няма го. — Джо заобиколи автомобила и седна зад кормилото. — Влизай и да се махаме. Тя ти каза да не идваш.
— Както излиза Фиске не е имал желание да се пазари.
— Искал е да я разтърси. Гледката не беше приятна. — Отвори жабката и измъкна хартиени салфетки. — Кръв. — Започна да бърше петната от ръцете на младата жена. — Много кръв.
— По дяволите. — Джон не отделяше очи от бледото лице на Ив. — Какво й направи?
— Чукнах я леко, за да изгуби съзнание. — Куин включи мотора. — Беше коленичила сред кръвта и това определено не й се отразяваше добре. Ефектът нямаше да бъде по-слаб, ако сам Фиске се бе надвесил над нея с касапски нож.
— Нож?
— Казах ти, че не беше приятно.
— Тя няма да бъде доволна, че си постъпил така с нея.
— Направих каквото трябва. Имаш ли оръжие?
— Да.
— Но не си казал на Ив. — Джо се усмихна саркастично. — Знаеше как ще реагира. Мен ме очерни, но в същото време си пазиш задника. Е, дръж пистолета под ръка и карай близо зад мен. Ако опитат да те отвлекат, бих могъл да спра и да ти помогна. — Даде на заден ход. — При повече късмет.
Кръв.
Ножове.
Прикован.
О, Боже, той е разпнал Гари!
Отвори уста, за да изкрещи.
— Събуди се! — Някой я разтърсваше. — Събуди се, Ив!
Клепачите й потрепнаха и се отвориха.
Джо. Джо на седалката зад кормилото до нея. И наоколо — мрак.
Сън. Всичко това бе само лош сън.
— Сън…
Куин поклати глава.
— Гари… — Сълзите потекоха по бузите й. — Мъртъв?
Джо кимна.
Младата жена се сви на топка върху седалката, за да избяга от кошмара. И внезапно си припомни всичко. Кръв. Гари. Ръката на Джо в косите й. Тъмнина.
— Ти си ме ударил — заяви вцепенено тя.
— Налагаше се.
— Мислеше, че няма да го понеса.
— Може би. Но бях сигурен, че аз самият не бих могъл да понеса да те гледам как страдаш.
— Тя иска черепа. Другата страна на монетата… Дори не се опита да се пазари. Каза, че трябвало да върви напред. Искала е да ми покаже, че има властта да посегне и на някой от близките ми.
— Май е точно така.
— Гари дори не е истински замесен — разсъждаваше все така вцепенено Ив. — Той беше извън играта. Форт Лодърдейл… Не трябваше да го оставяме сам.
— Мислехме, че е в безопасност. Не предполагахме, че Фиске знае къде сме.
„Тя иска черепа, Ив.“
— Къде е Логан?
— Няколко мили след нас.