— Черепът все още ли е при него?
Куин кимна.
„Дай й черепа.“
„Каза да ти предам, че той няма да бъде последният.“
Обля я неистов страх.
— Майка ми!
— Точно при нея отиваме.
— Тя ме предупреди, че Гари няма да бъде последният. Колко път имаме още?
— Около три часа.
— Карай по-бързо.
— Спокойно.
— Не ми казвай това. Тя знае, че държа на майка си. Напълно логично е да избере именно нея за мишена.
— Или да те накара да помислиш така, за да те привлече. Не сме сигурни дали са разбрали къде е майка ти.
— Нямахме представа, че Фиске е научил за Бейнбридж. — Сви юмруци и ноктите се забиха в дланите й. — Но той го направи. Направи го.
— Да.
— Сега може да е на път за Лейниър. И да е по-близо от нас.
— Но не задължително с намерението да убива майка ти. По-вероятно е да иска да отиде пръв и да заложи капана си. В крайна сметка онова, което го интересува, е черепът.
Ив извади телефона от чантата си.
— Ще ги предупредя.
— Добра идея. Но не ги паникьосвай, за да не вземат да хукнат нанякъде. По-безопасно ще бъде да останат там, където са, докато отидем при тях. Просто кажи на Пилтън да бъде нащрек.
Наистина ли така щеше да бъде по-безопасно за тях?
Кой, по дяволите, можеше да каже дали нещо от това, което правеше тя, щеше да увеличи сигурността им, при положение че Фиске беше някъде там?
Ръката й трепереше, докато набираше номера.
Фиске се върна в колата, паркирана на алеята на празната вила. На изток започваше да се развиделява и светлината се процеждаше през обвитите в мъгла върхове на боровете.
Предполагаше, че има поне един час преднина. Беше огледал вилата, която го интересуваше и видя, че Сандра говори по телефона. После светнаха светлини и Пилтън излезе да прегледа района. Очакваха го.
Е, не беше ли точно това, което искаше? Предизвикателство.
Набра номера на Лайза Чадборн.
— Тя ги предупреди.
— И са все още там?
— Мисля, че я чакат. Пилтън излезе преди петнайсетина минути и нахвърли някакви чанти във вана, но оттогава никой не се е появявал.
— Не им позволявай да тръгнат оттам. — Направи пауза. — И не ги докосвай. Не и преди да вземеш черепа.
— Майката е добра примамка. По-добра от Кеслер. — Замълча и допълни: — Въпреки че се справих перфектно с Кеслер. Искаш ли подробностите?
Мълчание.
— Казах ти от какви резултати се нуждая. Подробностите не ме интересуват.
— Оставих Кеслер жив достатъчно дълго, за да й се обади. Не му беше особено удобно, тъй като ножовете бяха забити в…
— Казах, че не искам да знам. Помни, че натискът върху Ив Дънкан не трябва да отива твърде далеч. Да не провалиш работата, Фиске!
— Започваш да звучиш като Тимуик.
Ново мълчание.
— Извинявай. Оставям всичко в твои ръце. Знам, че ще оправдаеш доверието ми.
Затвори.
Отново този проклет череп, който му връзваше ръцете и му пречеше да си върши работата.
Приведе се напред и отвори жабката. Разполагаше с предостатъчно време да сложи ред в списъка си. С доволно широко движение зачеркна името на Гари Кеслер.
8:55 часа
Ив изскочи от колата в мига, в който спряха пред вилата.
— Задръж. — Джо вече беше до нея и я избута встрани. — Аз ще вляза пръв.
— Не. Мамо!
Никакъв отговор.
След миг Сандра се провикна:
— Всичко е наред, Ив. Пилтън не ме пуска да изляза, но всичко е наред.
Младата жена изпита такова облекчение, че прималя.
— Влизаме.
Логан също паркира.
— Всичко наред ли е?
— На пръв поглед. — Джо оглеждаше околните дървета. — Влезте и вижте дали са готови за тръгване. Аз оставам тук.
Джон последва Ив.
— Почакай — обади се Куин. — Къде е черепът, Логан?
— На седалката до шофьора. Дръж го под око.
— Точно това ще направя — отвърна Джо, без да отделя поглед от гората. — Побързай! Вкарай всички по колите.
Той беше някъде там.
Божичко, почти усещаше миризмата му.
Миризма на кръв. На глад.
Нервите му крещяха, че Фиске е близо. Струваше му се, че изведнъж се е върнал в своето минало, изпълнено с мишени и убийства по заповед. Фиске там. Готов. Нащрек. За какво?
Да хвърли пръчка динамит върху вилата?
Да ги атакува със снайпер в мига, в който се покажеха навън?
Ако беше така, Джо щеше да е първата жертва. Часовият винаги падаше пръв.
Фиске обаче очевидно нямаше заповед само да убива.
Черепа.
Куин се усмихна мрачно. Ще сложи край на това. Ще превърне ловеца в преследван звяр.
„Наблюдаваш ли ме, Фиске?“
Свали якето си, влезе в колата на Логан и измъкна кожената чанта с черепа.
„Захапи стръвта, Фиске.“