Но тогава му прилоша. Гаденето се върна внезапно като неочакван ритник в стомаха. Дори не му остана време да се наведе, преди да започне да повръща — пристъп след пристъп, изхвърлящи парливата течност от устата му. Краката му омекнаха. После видя повърнатата зърнеста черна каша и разбра, че никога няма да стигне догоре… Сякаш потъваше в топла течност, която бързо изстиваше. Погледна към другия край на двора, но не видя Сузана… Не можеше и да извика. Стълбите започнаха да се свиват и разтягат като хармоника. Не беше за вярване. Мамка му…
Сузана чакаше и броеше секундите. На втората минута запълзя нагоре по стълбите, докато главата й се изравни с пода на площадката. Търсеше да види краката на Кевърн през парапета от ковано желязо, който я скриваше. Нищо. Трябваше вече да е там, на една ръка разстояние.
Тя бавно и внимателно плъзна още един поглед по площадката. Кевърн го нямаше. Внезапно я обзе лошо предчувствие. Спомни си как се потеше, как му се гадеше и как се присвиваше.
Господи. Първият й порив бе да се върне и да го потърси, но се спря. Беше рисковано, можеше да пропилее, макар и малката възможност, която имаше. Кевърн като по чудо бе спасил от пълен провал безнадеждната ситуация, бе направил каквото можеше. Сега беше неин ред.
Тя се обърна бавно към мъжете, вдигна пистолета с удължена от заглушителя цев и го опря на пода, прицелвайки се в тях. Щеше да свали другия пазач. Кито бе по-важен от него. Кито щеше да й бъде нужен.
Намести се на стъпалото, хвана пистолета с две ръце и подпря дулото на пода.
Съсредоточи се да успокои дишането си.
Натисна спусъка.
52
Да видиш как главата на човека, с когото разговаряш, се пръска и те изпоцапва целия с кръв и късчета мозък предизвиква описване, което дори закоравелият убиец не е в състояние веднага да преодолее. Няколкото секунди объркване осигуряват на стрелеца нужното време, дори ако трябва да изкачи със скок няколко стъпала.
Сузана се озова на шест метра от Кито, приклекнала в позиция за стрелба, преди той да е успял дори да извади пистолета си. Той вдигна ръце. Точността й вече бе проверена.
Тя насочи дългата цев към него.
Кито не вярваше на очите си, но реши да бъде благоразумен и предпазлив. Тази жена знаеше да държи оръжие, а той не искаше да умира. Да печели време, независимо какво може да ти донесе то, е първата мисъл на всеки човек, изправил се пред перспективата за предстояща смърт.
Той внимателно остави пистолета на пода и го ритна на безопасно разстояние от себе си, без да чака Сузана да му каже.
— Какво става там вътре? — попита тя.
Реши да не се прави на умник. Мигновено оцени какво е струвало на Сузана да се появи тук и изпита дълбоко уважение към тази жена, успяла да се измъкне от колата, където преди малко я беше оставил с вързани ръце и крака. По негови изчисления бяха останали само двамата с Мондрагон. Другите му хора бяха твърде далеч, а и не бяха толкова опитни.
— Байда и Бърн са с вързани ръце — отговори той.
— Къде са?
— Като влезеш през вратата, на пода пред себе си ще видиш трупа на жената. В другия край на стаята, отляво, с Бърн, завързан за фотьойла. Байда е на друг фотьойл вдясно.
— А Висенте?
— Не знам. — Кито преглътна. — Но не е въоръжен.
— Какво правят?
Кито преглътна отново.
— Не знам, но не е нещо добро.
Сузана се изправи и внимавайки да не се подхлъзне в кръвта и мозъка по пода, се придвижи по коридора до вратата към зимната градина пред апартамента на Байда. Все още валеше, но по-слабо.
Мина от другата страна на Кито, за да заобиколи трупа на пазача.
— Ще прекосим оттук… Има ли прозорци от тази страна?
— Не.
— Добре, ще прекосим до входната врата. Когато твоите момчета нахлуха, разбиха ли бравата?
Кито кимна.
— Значи просто можем да влезем?
Кито кимна.
— Добре. Ще спрем пред вратата. Без приказки. Ти стоиш пред мен. Когато те потупам по рамото — тя вдигна пистолета, — нахълтваш вътре. Искам да събориш Мондрагон на пода. Ако не го направиш веднага, ще те убия.
Кито кимна.
— И после какво?
— Ще вдигнеш ръце, за да не ми се налага да мисля за тях. Давай.
Кито прекрачи група и Сузана го последва под дъжда. Минаха през зимната градина. Сузана бе мокра до кости, но не го усещаше. Обмисляше ходовете си, след като влязат в стаята.