Пред вратата Кито се спря, както му бе наредено. Сузана погледна през рамото му към бравата. Беше разбита, наистина, а вратата — леко открехната. Чудесно.
Тя потупа Кито по рамото.
Той вдигна ръце и се хвърли през вратата, която се блъсна с все сила в стената. Сузана влетя вътре плътно зад него.
След цяла вечност — или поне така се стори на Бърн, — изпълнена с приглушени писъци и жални стонове, Байда най-накрая бе изгубил съзнание. През последния четвърт час Бърн ту се бе заглеждал, ту бе отвръщал поглед от Мондрагон, който кълцаше с ножа лицето на Байда. Почти половината от него вече го нямаше. Мондрагон не бе пощадил устните.
В момента, в който Кито нахълта вътре, Мондрагон тъкмо започваше нов разрез под лявата част на челюстта. Той се извърна тъкмо навреме, за да поеме цялата тежест на тялото на Кито, при което и двамата залитнаха и с трясък се стовариха върху масата зад фотьойла на Байда.
Сузана грабна касапския нож от пода, завъртя се и преряза лентата скоч около краката и ръцете на Бърн. Пъхна Зиг Зауера в ръцете му, после отново се завъртя и насочи пистолета си към Кито и Мондрагон, които се опитваха да станат на крака от пода до прекатурената маса.
Бърн свали лентата от устата си и изкрещя:
— Оръжието на масата!
Сузана мигновено разбра какво бе направил хитрият Кито и му извика:
— Не го прави! Не! Не!
Но Кито се отскубна от Мондрагон и вдигна пистолета, който Байда беше дал на Бърн.
Бърн отново чу същия звук като онзи, когато хората на Кито застреляха Карлета де Леон. Кито отхвръкна назад и се удари с гръб в стената с липсваща половин глава.
Сузана насочи пистолета си към Мондрагон, който замръзна на място.
Едва сега Бърн погледна към Байда. С ужас видя, че от гърлото му шурти кръв. Кито бе нахлул в неподходящ момент, ръката на Мондрагон бе трепнала… или го бе направил нарочно?
Наведе се над Байда, притисна ръка върху раната и я задържа там, стараейки се да не го задуши, докато се опитва да спре кръвоизлива. И двете парчета от чаршафа, увити около рамото и крака на Байда, бяха подгизнали от кръв. Кръв се стичаше и от лицето, накълцано от Мондрагон.
Бърн не можеше да повярва. Огледа се ужасен из стаята, без да знае какво търси, просто някакъв отговор… някакъв отговор.
— Джуд — рязко подвикна Сузана, без да съзнава как го нарича в този момент на върховно напрежение. — Той каза ли нещо?
— Не.
— Съвсем нищо ли? Нищо ли не разбра?
— Не.
Бърн поохлаби натиска и кръвта бликна през пръстите му. Байда бе в шок или в безсъзнание. Мамка му, помисли си Бърн — едно от двете. За разлика от Мондрагон, Гази не бе получил благоволението да го натъпчат с обезболяваща дрога. Дясното му око бе затворено, а другото, останало без клепач, бе изцъклено и неподвижно вперено в безкрайността. Ако изобщо виждаше нещо, то сигурно бе някакво апокалиптично видение.
Тон несъзнателно отново отпусна ръка и с изненада откри, че кръвоизливът намалява.
— О! — извика той. — Господи! — Отпусна ръка още малко, изпълнен с надежда. Кръвта продължаваше да блика, макар и не толкова силно. — Мамка му! Добре, добре!
— Джуд — каза Сузана, опитвайки се да привлече вниманието му, после млъкна, но преди да заговори отново, забеляза, че Бърн най-после е започнал да осъзнава очевидната истина: Байда беше мъртъв.
Той коленичи, взря се в Гази Байда и остана така дълго време. Гледаше обезобразеното лице на терориста и наркотрафиканта, лицето на омразата и страха. Лицето на безнадеждността. Лицето на един човек.
После бавно се изправи, обърна се и погледна Сузана. Тя не бе помръднала. Не бе отклонила очи нито за секунда от Висенте Мондрагон.
— Стой там — каза й Бърн.
Излезе от всекидневната и отиде в кухнята, както бе направил Мондрагон, когато отиваше за ножа. Приближи се до мивката, изми ръцете си, наведе се и отми кръвта и парчетата мозък на Карлета де Леон от лицето и врата си. Той методично насапуниса ръцете и лицето си. Изплакна ги и водата отнесе в канала следите от жената и от Гази Байда.
Избърса ръцете и лицето си с кърпата, която взе от закачалката до мивката, после я сложи обратно на мястото й. Върна се във всекидневната и взе Зиг Зауера от пода до фотьойла на Байда.
Подаде го на Сузана, която интуитивно долови какво е решил, сякаш мислеха за едно и също. Тя насочи и двата пистолета към Мондрагон, а Бърн взе онзи със заглушителя. Пристъпи към Мондрагон.