Двамата мъже се спогледаха. Бърн си спомни първата среща с Мондрагон печалното, страховито зрелище на обезобразеното лице. Спомни си как Мондрагон го бе предизвикал да задоволи любопитството си, за да преминат към по-важните неща. По-важните неща. Господи, ако беше знаел тогава…
— Знаеше ли какво се опитвахме да направим? — попита Бърн. — Знаеше ли, че Гази Байда бе предложил да ни сътрудничи?
Мондрагон се колебаеше. Странно, но дори без лице успяваше да предаде презрението си, надменната самовглъбеност, пренебрегваща всичко останало. За Висенте Мондрагон нямаше нищо по-важно от непоносимото му страдание, което щеше да продължи до последния му дъх; и за което никога нямаше да може да отмъсти докрай, дори с цената на десет хиляди живота. Мъката му за самия него беше неутешима.
— Гази Байда бе един шибан лъжец — каза Мондрагон.
Бърн вдигна пистолета и го застреля в главата.
53
Планът се разработваше вече почти цяла година, преди Байда да се включи в играта. Идеята не даваше покой на Зиад Халифе, откакто случайно бе попаднал на смъртоносния метал в Исламабад: два килограма плутоний 240, изнесен контрабандно от лабораторията за ядрени изследвания в Обнинск, Русия.
Събра парите и започна да изпраща доставки от метала в Мадрас, Индия, където познаваше един неудовлетворен от живота ядрен физик, който допреди година бе работил в ядрения център Бхабха. Той обаче се отнесе скептично. Рискът беше голям. Аерозолизацията на плутония е сложен процес, в резултат на който елементът става по-нестабилен, отколкото в твърдо състояние. Не е невъзможно, просто е сложно. И скъпо. Нуждаеха се от апаратура и от малък екип от учени. Също скъпо.
Халифе взе самолета за Риад и се обърна за съдействие към Мюсюлманското братство. Тогава за пръв път се спомена името на Гази Байда и сделката бе одобрена. Ако Байда се съгласи да осъществи частта от нея на американска територия, Халифе ще получи нужното финансиране.
Халифе се върна в Мадрас с достатъчно пари, за да накара учения да се съгласи, после се обади на няколко души, които можеха да го свържат с Гази Байда, и им каза, че иска да говори с него.
Минаха три месеца, преди да се срещнат в едно кафене в Доха, Катар. Халифе му обясни всичко. Нужните съставки ще се доставят тайно в Мексико Сити в продължение на шест месеца. Освен това, съгласно инструкциите на ядрения физик, Халифе ще уреди закупуването на оборудване за пълнене на аерозолните опаковки от подставена фирма в Мексико Сити. Съоръжението ще се монтира в склад, а физикът от Мадрас ще осигури персонал за преработката и опаковката на аерозолния плутоний. Халифе лично ще се погрижи за всичко. Подготовката е сложна, така че ще минат няколко месеца, преди оборудването да отплава за Веракрус, откъдето ще бъде превозено до Мексико Сити.
Байда се съгласи да поеме работата по организирането на екип за разпространение на плутония.
Подборът на хора му отне няколко месеца. Трябваха му англо- и испаноговорещи, каквито не се срещаха често в Близкия изток. Тогава реши да ги търси другаде. При първа възможност замина за района на тройната граница между Аржентина, Бразилия и Парагвай, където се срещат реките Игуасу и Парана. Там пребиваваше голяма мюсюлманска общност със значително ливанско присъствие. Беше ходил в района и преди и познаваше доста латиноамерикански мюсюлмани, които говореха испански и лесно можеха да минат за мексиканци.
След месец Байда се бе установил в Сиудад дел Есте и започна да събира екипа си. Същевременно обмисляше плана за разпространението на аерозолния плутоний. Вече бе разработил теорията си за уязвимостта на централните територии на САЩ. Трябваше само да измисли най-добрия начин за прилагането й на практика.
Надарен с предприемачески дух, Гази се зае с контрабандата на наркотици. Печалбите от дрогата щеше да използва за финансиране на други свои операции, които временно бе преустановил, след като се съгласи да работи с Халифе. Щом, така или иначе, щеше да ходи често в Мексико Сити, защо да не се възползва от търсенето на пазара там. Нямаше да е трудно. Разполагаше с контакти и в колумбийските територии, контролирани от най-голямата бунтовническа група — революционните въоръжени сили на Колумбия.
След два месеца Гази Байда бе уточнил всички детайли по своя план и бе сформирал екипа си. Не беше трудно. Мюсюлманският жар ги правеше нетърпеливи, но това не беше проблем. Байда им плащаше добре, а с обещанията бе още по-щедър. Убеждаваше ги, че риск за здравето им не съществува. Нае един безработен бразилски инженер-химик да изиграе ролята на учен и да им изнесе лекция по безопасността. Обикновената предпазна маска щеше според него да свърши работа.