Не след дълго Байда прехвърли дейността си в Мексико Сити и се зае да организира обучението на екипа си. Хората му преминаха шестмесечен курс по хладилна техника и дори получиха удостоверения от несъществуващо училище за хладилни техници в Хюстън, щата Тексас.
За да бъде сигурен, че ще изпълнят задачата и няма просто да се възползват от възможността за безплатен транспорт до САЩ, той им каза, че ще получат лъвския пай от заплащането едва след като приключат с доставките на аерозолния плутоний. А това ще се потвърди чрез уреди, инсталирани от предишен екип. Щом доставят нужното количество аерозолен плутоний, ще отидат на определен адрес, където потвърждението ще е вече получено, и те ще си вземат парите.
Bueno. Изглеждаше напълно справедливо. Всички бяха доволни. Байда винаги се бе учудвал на факта, че колкото по-заплетена е дадена лъжа, толкова по-лесно хората вярват в нея.
След още шейсет дни Байда бе извадил всички необходими документи за екипа си и започна да ги праща в САЩ по двойки. Дванайсет отлично подготвени мъже. Със седем по-малко, отколкото Ал Кайда бе използвала на 11 септември.
54
Остин, щата Тексас
Сузана седеше на канапе, а Бърн и Ричард Гордън — на двата фотьойла около голямата ниска маса в ателието на Бърн. Превързаният му крак бе вдигнат на табуретка. Отвъд стъклената стена слънчевите лъчи се отразяваха от набраздената повърхност на езерото в начупени снопове. И както винаги през дългото тексаско лято, езерото бе пълно с платноходки, тласкани от южния бриз.
Гордън бе дошъл в ранния следобед, придружен от двама атлетични млади мъже с ризи с къс ръкав и пистолети на коланите. Те останаха отвън и от време на време се мяркаха на терасата на трапезарията с изглед към езерото.
Това бе вторият разпит на Бърн и Сузана, откакто се бяха върнали от Мексико Сити преди седмица. Екип от „Тайсънс Корнър“ се изтърси още в деня на пристигането им в Остин и остана цели три дни. Беше подробен и изчерпателен разпит — разпитваха ги поотделно, после заедно. Когато си тръгнаха, нямаше и миг от четирите дни на Бърн в Мексико Сити, за който да не са научили всичко.
Сега, два дни по-късно, Гордън бе дошъл да поговорят. Изглежда просто искаше да чуе историята лично от тях, но имаше и доста въпроси, които според Бърн се бяха появили, докато е чел протоколите от разпита. С напредването на деня въпросите ставаха все по-общи. Гордън желаеше да научи повече за впечатленията им, за вътрешното им чувство за нещата. Интересуваше се от подозренията и предчувствията им.
Бърн се опитваше да спре обезболяващите лекарства и кракът непрекъснато го наболяваше, но без да му пречи да се съсредоточи. Куршумът бе преминал през външната страна на бедрото, откъсвайки доста голямо парче от тъканта, но не бе засегнал костта. Откакто се бяха върнали, всяка нощ лежеше буден часове наред и не можеше да повярва, че се е отървал само с тази рана. Цялото изпитание бе невероятно, до самия край.
Гордън си свали очилата и ги остави на широкия подлакътник на фотьойла. Няколко минути изучава шарките на мескитовото дърво, от което бе направена масата, после вдигна поглед към Сузана. През целия ден се бе държал внимателно и почтително с нея. Взе очилата и ги запремята из ръцете си.
— В Мексико Сити ми провървя — каза той. — Имахме човек в Ел Салвадор, който долетя същата нощ и бързо събра свои хора, съвсем различни от екипите, с които Кевърн обикновено работеше. За щастие, телата в колата бяха твърде зле обгорели, за да ги идентифицират. Това даде на нашия човек време да уреди изнасянето им от моргата.
Гордън се изкашля.
— Голямо чистене падна. Някои от членовете на групата искаха да бъдат включени хора от клона ни в Мексико Сити, но ние ги разубедихме. Човекът от Ел Салвадор свърши много работа. Прочисти тайната квартира на площад „Рио де Жанейро“, апартамента на Джуд, жилището на Мондрагон, къщата на Минго. В медиите изтече добра дезинформация. Този човек е невероятен. Свърши всичко, без ония от клона изобщо да разберат. Не знам как го направи, но успя дори да върне телата в Щатите. Като по чудо никой нищо не усети. Абсолютно никой. Просто не е за вярване.