Сузана наля по чаша джин за себе си и за Бърн, после застана до стъклената стена, облегна се на перваза и се загледа в окъпания в бледа светлина пейзаж. Бърн изгуби представа за времето, но саксофонът на Чарли Хейдън тъкмо започваше „Цвете на страстта“, когато долови, че нещо в стаята се е променило. Погледна Сузана, която бе обърнала глава към него. Дясната половина на лицето й бе осветена от луната.
Внезапно го обля топла вълна на безпокойство.
— В заливчето има лодка — каза тя с нотка на учудване, сякаш сама не вярваше на очите си.
Алис, чувствителна към гласовите нюанси, се събуди и в лунната светлина, заливаща стаята, Бърн видя лицето й.
— В заливчето ли? — попита той. — Не на носа?
— В заливчето — отговори тя. Учудването й бе заменено от тревога.
Доловила безпокойството им, Алис се изправи. Бърн взе дистанционното и спря музиката. Алис стана от канапето.
— Виждаш ли някого? — попита той, докато Сузана бавно крачеше покрай стената.
— Не, само лодката. Моторница.
Бърн и Алис отидоха при нея до прозореца, където лунната светлина създаваше илюзията, че лодката плава във въздуха на две педи над водата.
— Позната ли ти е? — попита Сузана.
— Не.
— Ако видя синьо дърво, и аз не бих го познала — прошепна Алис и хвана ръката на Сузана.
— Вратите! — каза Сузана.
Но Бърн вече бе изтичал навън. Зад себе си чу шум от отваряне и затваряне на чекмедже на шкафа, който беше на около метър от вратата на ателието, извеждаща на терасата.
— Не трябва… Не трябва да отваряме очи, за да не изплашим певците — чу той Алис да шепне.
Бе слязъл по стълбите и тичаше към вратата на коридора за вътрешния двор. В същото време Сузана се приближаваше съм вратата, която водеше към терасата. Точно когато Бърн протегна ръка към бравата. Сузана изсъска:
— Пол!…
Изведнъж и двете врати се отвориха рязко и ги блъснаха обратно в стаята. Бърн залитна назад, падна върху стъпалата и се претърколи на пода пред работните маси. Алис изпищя, когато Сузана политна към нея. Двете жени се олюляха, преобръщайки столове, масичката и настолната лампа.
Мъжки глас изкрещя нещо на испански. Алис извика в отговор. Последва втори крясък на испански.
Тишина.
57
Главата на Бърн се удари в бетонния под в основата на стълбите и той за миг почти загуби съзнание. Вече се съвземаше, когато някой грубо го изправи на крака. Задърпаха го през ателието и го бутнаха на канапето до Сузана и Алис. В бледата светлина, струяща през стъклената стена, видя рана на челото на Сузана. Алис се опитваше да спре кръвта със салфетки от кутията на масичката.
— Добре съм — каза Сузана с леко разтреперан глас. — Ръбът на вратата…
— Las luces! — изкомандва някой.
— Искат да светнеш лампите — преведе Сузана.
— Дистанционното е на чертожната маса — каза Бърн.
— Мамка му — изрече друг глас. — Вземи го.
Внезапно Бърн застана нащрек. Паметта му се опитваше да идентифицира познатия глас и интонация.
Като се изправи, един от мъжете се приближи към него и го придружи до масата. Бърн знаеше къде е оставил мобилния си телефон и преструвайки се, че търси дистанционното, натисна бързешком точните бутони. Девет едно едно, „говори“. Девет едно едно…
Но в мига, в който докосна клавиатурата и тя светна, мъжът до него стовари ръка като ковашки чук върху телефона и го разби на парчета, които се разлепяха из тъмното ателие.
— Много умно, Джуд — каза познатият глас. — Просто включи проклетите лампи.
Бърн включи осветлението, преструвайки се, че оставя дистанционното на чертожната маса. Смаян, видя двама мексиканци с пистолети и… Мазен Сабела.
— Господи — изпъшка той, поглеждайки към Сузана, която мълчаливо се взираше в Сабела. Очите на Алис бяха огромни, но тя се владееше. Продължаваше да помага на Сузана, хвърляйки тревожни погледи към мъжете с пистолетите.
Бърн се върна на фотьойла си до канапето, криейки в ръката си дистанционното, докато минаваше край Сабела, който беше с джинси, изпоцапани обувки и риза със запретнати до лактите ръкави, както винаги. Бърн забеляза, че черният армейски часовник си е на мястото и ризата му е смачкана като онази, с която беше в Мексико Сити.