Бърн се взираше в чашата си. Радваше се, че е научил, макар и непълната истина за себе си. Разказът на Реджайна Лърнър предизвикваше у него едновременно и задоволство, и неудовлетворение. В крайна сметка реши, че просто така е било писано, началото на живота му да остане загадка, изплетена от множество „защо“ и „ако“ в ума на едно самотно, младо и уплашено момиче, опитващо се да постъпи по най-добрия начин за родителите си, за себе си и за двете момчета, за да не израснат в жестокия свят на стария съдия. Не можеше да я вини, че е била толкова млада.
Но не можеше да не се запита дали наистина е била смъртно болна, или просто е измислила болестта, за да им даде основание да прекратят всякакви опити да я открият и да я оставят на мира. Но ако Бърн се съмняваше в това, би следвало да се усъмни и в цялата история. Как да различи и подбере за себе си истината?
Реджайна сложи ръка върху неговата. Задържа я за момент, после я отдръпна.
— Мистър Гордън — каза тя, — Ричард Гордън ми разказа в общи линии какво се е случило с Джуд… и с теб. Каза също, че тъй като Джуд е работел под прикритие, дори и нещо още по-секретно, няма право да ми съобщи подробности.
— Така е — каза Бърн.
— Ти също си художник.
— Да.
— Това е… изумително.
Тя се усмихна на невероятното съвпадение. Погледна го, сякаш лицето му й разкриваше удивителни неща.
— Както и да е — продължи тя. — Следващата седмица заминавам за Мексико Сити, за да освободя апартамента му. Мистър Гордън каза, че от посолството ще пратят някой да стои при мен. Ще върна нещата му тук. Всичко.
Погледна въпросително Бърн, който се съгласи, че идеята е добра. После Сузана, и отново Бърн.
— Бих искала да свърша всичко сама. Но когато докарам вещите тук, бихте ли дошли отново? Ще си ги поделим. Искам да вземете каквото желаете.
— Добре — отвърна той. — Чудесно.
Тя сведе очи към ръцете си, вплетени една в друга върху масата.
— Мистър Гордън каза, че тялото липсва. Аз… много съжалявам за това, но знам… колко много Джуд обичаше работата си. Знаех, че винаги ще има тайни, може би дори болезнени. Все пак мисля да организирам църковна възпоменателна служба. Съпругът ми е мъртъв. Той беше лекар, мъдър човек и баща… но имам близки приятели, които познаваха Джуд още от малък. Искам да го направя… — заради всички нас.
Бърн кимна.
— Ще дойдете, нали? И двамата?
— Разбира се — отговори Бърн и с изненада видя как Сузана протяга ръка и я слага върху ръката на Реджайна.
Последва мълчание. Бърн не каза нищо за черепа, увит в кадифени и хартиени изрезки и скътан в старата абаносова кутия от годините в Париж. Но нещо му подсказваше, че ако Реджайна Лърнър знаеше цялата истина, щеше да му прости тази тайна.
60
Блестящият план, който Гази Байда бе замислил и осъществил — и който му бе дал възможност под маската на Мазен Сабела да ръководи своята терористична акция, като самият той остава анонимен, — умря заедно с него. За смъртта му научиха само шепа мъже и жени от разузнавателната общност.
След окончателния анализ Сузана и повечето експерти бяха убедени, че Байда (Сабела) никога не е възнамерявал да се предаде. Това е било уловка, целяща да накара американците да станат свидетели на смъртта на „Байда“. Който и да е бил нещастникът, чиято задача е била да се представя пред Джуд в ролята на Байда, краят му е бил предопределен. Истинският Байда е щял да го ликвидира или да заповяда да го ликвидират в апартамента над площад „Хардин Морена“ пред очите на агенти от американското разузнаване.
И тогава се намесва капризната съдба. Байда научава от Бърн, че Висенте Мондрагон е жив и го преследва, твърдо решен да си отмъсти за онова, което му е причинил. Байда се отдръпва от пътя му и го оставя той да свърши мръсната работа вместо него.
Фактът, че истинският Байда е загинал в плитките води на езерото Остин в Централен Тексас шест седмици след мнимото убийство в Мексико Сити, убеди американското разузнаване, че Байда вероятно е имал време да сглоби и последните детайли на терористична операция някъде в САЩ. Появата му в къщата на Бърн навярно означаваше, че си е свършил работата. Последното му посещение при Джуд Телър бе черешката на тортата, триумфът пред човека, който си бе въобразявал, че е надхитрил Гази Байда; последната победа, преди Байда да убие Джуд и да сложи край на играта.