После увеличи звука на уредбата и влезе в тъмната стаичка, за да промие филма. Когато излезе оттам, тромпетът на Джо Томас тъкмо започваше „Черна пеперуда“. Докато снимките съхнеха, той доближи един до друг двата статива — единият за фронталните, другият за профилните. Черепът с маркерите бе пред него.
Докато нахвърляше скиците върху двата листа паус, закрепени върху снимките на черепа с маркерите, следобедните сенки по повърхността на езерото се удължиха. Прехвърляйки се от едната на другата снимка, той работеше сръчно и уверено. Дългогодишният опит му помагаше бързо да взима решения. Наблягаше на най-характерните за черепа черги, а там, където липсваше костна структура, за да го насочва, умишлено оставяше поле за различни варианти. Клепачите и веждите бяха два елемента, при които подхождаше по следния начин: при фронталния план рисуваше очите с различни характеристики, като оставяше окончателния вариант за по-нататък, когато щеше да има повече информация и на практика вече щеше да е започнал същинската реконструкция.
По здрач бе свършил по-голямата част от работата: двете версии на образа на съпруга на Бека Хейбър го гледаха от стативите. Но нещо в тях не му харесаше. Нещо не беше в ред, а не можеше да разбере какво точно. Разгледа двете рисунки с помощта на едно от трите огледала, които местеше около стативите, когато рисуваше или скулптираше, за да следи какво прави от друга перспектива. Но в случая това не му помогна. Имаше нещо в рисунките, което не го удовлетворяваше. И, кой знае защо, го смущаваше.
Бе работил достатъчно дълго.
Угаси осветлението и в ателието нахлу синкавият здрач. Бърн се приближи до голямата стъклена стена и се загледа в езерото. По бреговете му припламваха светлини, а хълмовете над него се обагриха във виолетово преди падането на нощта. Той натисна секцията от стената, закрепена на панти към подпорната греда, и тя се отвори. Излезе навън.
Лъхнаха го мирисът на водата и уханието на кедрите по хълмовете. Полъхът на дим от запалени кедрови съчки премина край него и се стопи във въздуха. Плисък от спускането на лодка в далечен залив проехтя над водата.
Вече не мислеше често за злополуката с водните ски, но след като през деня бе разказал за нея на Бека Хейбър, сега отново се сети. Една година не бе достатъчна, за да се заличат подробностите. Помнеше всеки час от онзи ден, който без усилие извикваше в съзнанието си.
Беше в края на август. Алис и няколко нейни приятелки бяха накарали Дана и Тес да ги заведат на водни ски за последен път преди края на лятната ваканция. Нито той, нито Филип можаха да отидат с тях. В късния следобед небето било синьо и безоблачно и те изтеглили лодката на Ло от пристана на Ойстър Ландинг. Отправили се по дългата синя повърхност на езерото Остин.
Езерото било тихо, идеален ден за водни ски, и във водата било доста оживено. Третото момиче тъкмо се било изправило върху ските, когато отзад се приближила мощна моторница с четирима младежи. Били се разминали вече на няколко пъти, подхвърляйки си безобидни закачки. Сега момчетата били зад тях и пресичали следата от ските на третото момиче ту отляво, ту отдясно.
Преди някой да си даде сметка, че нещата излизат извън контрол, момчетата форсирали мощната лодка, която с рев префучала край момичето на ските, после край Дана, която управлявала лодката. Момчетата размахвали бутилки с бира и крещели. Внезапно моторницата се завъртяла и се блъснала странично в лодката на Ло.
Тес и Алис седели от страната на сблъсъка. Тес излетяла с главата напред и се ударила в корпуса на моторницата, а Алис била запокитена в кърмата. И двата съда застинали неподвижно, вклинени един в друг. Тес и Алис били в безсъзнание във водата.
Тес починала на път за болницата. Алис бе в кома три месеца. Когато най-накрая дойде в съзнание, бе загадка за света.
След погребението Бърн реши да продаде къщата. Мислеше, че ще намрази езерото и всичко, свързано с него, колкото и да го бяха обичали с Тес. Залезите над водата, нощното къпане, отражението на звездите в неподвижната повърхност, отразяваща простора на нощното небе, бяха станали техни, както става с песен, в която двамата сте влюбени.
Все пак остана, очаквайки да го обземе равнодушие към всичко това, обикновено настъпващо, когато единствения човек, с когото си го споделял, вече го няма. Той чакаше, предварително изпълнен със съжаление.
Но смъртта на Тес не промени живота му така, както си бе представял. Познатите споделяни неща: къщата, която бяха градили заедно с толкова усилия през годините, езерото с неговите звуци, светлина и ухания толкова близки, че бяха станали част от тях — не му станаха безразлични. Не се превърнаха в мъчителен спомен. Напротив, обикна ги още по-силно, защото му напомняха за нея и вместо да го карат да се чувства по-самотен, го успокояваха.