Гордън застина. Подпря лакти на коленете си и се наведе напред.
Тримата мъже разменят по няколко думи; след това плешивият внезапно скача на крака, събаря чашите и чинийките на малката масичка и плюе в лицето на белия. Единият кореец хваща ръцете му изотзад и ги извива на гърба му, при което ясно се чува звук от счупена кост. Белият крещи от болка. Връзват ръцете му на гърба, а краката му — за краката на стола „Jasus! Jasus!“, крещи плешивият, наведен над масата.
— „Шпионин! Шпионин!“ — преведе Кевърн с нисък дрезгав глас.
Появява се мъж в анцуг, който допира електрически кабели от двете страни на врата на белия. Тялото на стола се разтърсва. Изведнъж другите двама скачат на крака, крещят, единият вдига ръка и стреля в мъжа срещу себе си. Изстрелът отнася задната част на черепа му. Кабелите отново се допират до тялото на белия и то отново се разтърсва. След това плешивият вади нож и докато някой държи главата на зашеметения бял, бързо отрязва езика му.
— О, мамка му! — изруга Гордън.
Плешивият плясва белия през лицето с езика, после го хвърля на кучето, което мигом го поглъща.
— О, господи! — Гордън се облегна на стола си.
Белият бавно се дави в собствената си кръв. Останалите стоят и гледат. Плешивият казва нещо. Някой отговаря. Когато накрая белият умира, плешивият забива ножа си в гърдите му и го оставя там. В това време другите излизат от стаята. Камерата работи още няколко минути, но единственото, което записва, е тишината и неподвижните тела на двамата мъртви. После екранът потъмня.
Кевърн изключи плейъра.
Лицето на Гордън гореше. Макар и неохотно, те бяха приели вероятността Джуд Лърнър да е мъртъв, но потвърждението й бе прекалено жестоко. Той се изправи, приближи се до плейъра, извади диска и се върна на стола си.
— Откъде взе това, Лекс? Какво става тук?
— Мексиканската федерална агенция за разследвания — отвърна Кевърн. — Следили са ливанците почти цял месец. Дори не подозирали с какво разполагат. Бях там и разпитах ченгетата. Нещо ново? Нещо интересно? Агентът казва: „Pues, tenemos este“, тоест „Ето, това имаме“. „Дай да видя“, казвам аз. — Кевърн посочи телевизора. — И ми показа това.
Гордън просто поклати глава. Всемогъщи боже.
Кевърн извърна глава и изсумтя. Бог знае какво искаше да каже с този жест.
— В Мексико има половин милион ливанци — каза Гордън. — Защо са следили точно тия момчета?
— Дрога — така каза моят човек.
— Само дрога?
— Така каза.
— Не са ли знаели за връзките им с Хизбула?
— Мисля, че не.
— И според тях кой е бил грингото?
Кевърн сви рамене.
— Наркодилър. Останали озадачени от думата „шпионин“. Направили справка в Агенцията за контрол върху наркотиците, но оттам не могли да установят самоличността му.
Ливанците започнали да емигрират в Мексико през деветнайсети век и днес имат доста осезателно културно присъствие там. Някои от тях са сред най-богатите и влиятелни граждани на страната. Като етническа група те изцяло са се интегрирали в мексиканската социална тъкан. Станали са незабележими също както ирландците в САЩ и създават същите проблеми на разузнаването в Мексико, каквито биха създали ирландците в САЩ, ако ИРА внезапно реши, че унищожението на колкото се може повече американци с всички възможни средства с религиозен и морален дълг на всеки ирландец. Макар че 99,9 процента от ирландците биха сметнали тази идея за отблъскваща, останалият един процент нейни привърженици биха превърнали в същински ад дните на служителите на сигурността. Същото е и с ливанците в Мексико. За тези от тях, които са свързани с Хизбула, не представлява трудност да се укриват. Расовите отличителни белези в случая не вършат работа.
Гордън не каза нищо. Агентът му бе мъртъв и мексиканският разузнавателен екип, обучен от Агенцията за контрол върху наркотиците и френската полиция, разполагаше със запис на смъртта му. Проблемът бе, че „Проливен дъжд“ се осъществяваше тайно от всички чуждестранни разузнавателни агенции, включително и от мексиканското правителство. Още по-лошото бе, че за нея не знаеше дори посолството на САЩ, нито пък началникът на клона на ЦРУ в Мексико Сити. Беше прекалено близо, за да са спокойни.