— Мехия гледала ли го е?
Кевърн поклати глава.
Е, това беше краят. Но оставаше един тревожен въпрос. Той погледна Кевърн.
— Как Халил и Ахмад са се добрали до Джуд?
— Нямаме представа.
— Плешивият?
— Също. Виж, това падна сякаш от небето. От записа се вижда, че Джуд също нищо не е подозирал, когато е отишъл там. Беше прекалено добър, за да влезе в капана. Ако беше надушил нещо, нямаше да стъпи в Тепито.
— Кога получи записа? — попита Гордън.
— Преди около месец — отговори Кевърн без намек за извинение.
Джуд бе изчезнал преди шест седмици.
Гордън потрепери. Записът бе зловещ, наистина, но той се ядоса.
— Имаш го от цял месец — каза Гордън и двамата мъже се спогледаха. — Някакво обяснение?
— Мексиканската граница е повече от три хиляди километра, Горди отвърна хрипливо Кевърн. Винаги говореше, сякаш гърлото му е възпалено. — Канадската — осем хиляди и петстотин километра. Два милиона железопътни вагона и единайсет милиона камиона влизат в страната всяка година. Осем хиляди кораба влизат в пристанищата петдесет и един хиляди пъти годишно. Петстотин милиона души влизат през летищата и пристанищата ежегодно, като над осем милиона от тях са незаконни имигранти. — Той млъкна, за да подчертае казаното. — Това е моето обяснение. Минаха почти седем месеца, преди Джуд да успее да се вмъкне сред тях, да спечели доверието им, да се срещне с Байда, да спечели и неговото доверие — продължи той. — Той беше най-добрият ни агент и въпреки това ни беше необходима почти цяла година, за да го внедрим. Неимоверни усилия. Не искаме да губим следата на тия хора. Горди. Знаеш какво става в зоната на тройната граница. Тия типове не стоят на едно място, разпръскват се — в Сао Пауло, на остров Маргарита до Венецуела, в Панама, в Икике в Чили. Мамка му. А оттам — на други места. Циреят се пуква и гнойта изтича. Нямаме много време.
— За какво говориш? — попита Гордън. — Целите ни винаги са били дръзки, а тази за малко не я осъществихме. Но операцията беше еднократна. Джуд беше операцията. — Той взе диска. — И какво, това ли е нейният край?
Кевърн седеше притихнал и Гордън забеляза гузния му немигащ поглед. Това моментално го накара да застане нащрек. Кучият му син вече е направил нещо. И му с трябвал един месец, за да го подготви и осъществи.
— Изплюй камъчето, Лекс.
— Гази Байда ще научи нещо интересно — измърмори Кевърн под нос. — Ще открие, че Джуд все пак не е мъртъв.
8
Лекс Кевърн продължаваше да държи дистанционното. След като екранът на телевизора потъмня, в стаята се възцари предишният хладен синкав здрач.
Но сега Ричард Гордън искаше да види по-ясно лицето на Кевърн, който седеше до настолната лампа. Гордън се пресегна и я включи. Крушката хвърли слаба жълтеникава светлина. Слънчевият загар на Кевърн потъмня.
„Проливен дъжд“, както много секретни операции, бе с ясен замисъл, но трудна за осъществяване. Целта бе да се постави някой много близо до вътрешния кръг на Гази Байда — терорист от Хизбула, от когото всички се бояха, локализиран от американското разузнаване в района на тройната граница. Тази територия, обрасла в джунгла ничия земя, където река Игуасу и река Парана се сливат при пресичането на границите на Бразилия, Аржентина и Парагвай, се бе превърнала в незаконно убежище на международни престъпници и терористи. Съществуваха опасения, че Байда се е прицелил в САЩ и подготвя операции, които ще започнат от бази в Панама, Венецуела и Мексико.
Като оперативен агент на ЦРУ Джуд Лърнър бе включен в играта в ролята на художник от Тексас под фалшивата самоличност на Джуд Телър. Джуд стана неделима част от голямото артистично общество на Мексико Сити. Започна да се навърта в танцовия клуб в Зона Роса, често посещаван от Ахмад Рахал, един от шефовете на група, свързана с Байда.
С времето двамата се сприятелиха и постепенно Джуд посвети Рахал в страничните си занимания — контрабанда на предмети на изкуството от предколумбова Америка.
Хората на Гордън във Вашингтон бяха оказали съдействие в контрабандната операция, осъществявана от хората на Кевърн в продължение на шест месеца. Бяха осигурили маршрути, контакти, прикрития, информатори, купувачи — всичко необходимо за поддръжката на контрабандната мрежа, простираща се от джунглите на Гватемала, където Джуд купуваше от маите предметите, ограбени от археологическите обекти, до Хюстън — краен пункт и разпределителен център на стоката.