Когато Ахмад прояви интерес към операцията на Джуд, той го взе със себе си на няколко от пътуванията, за да може Ахмад да получи непосредствени впечатления от функционирането на цялата система. Малко след второто пътуване Ахмад запозна Джуд с водача на групата — Халил Салех. След месец на предпазливо опознаване Халил също бе запознат с контрабандния маршрут и не след дълго на Джуд бе казано, че търсят сигурен канал до Тексас за определена стока. Дали това интересуваше Джуд? Тексасецът никога не отказваше да спечели някой и друг свободен от данъци долар.
Тогава Халил заведе Джуд в Сиудад дел Есте в Парагвай, в зоната на тройната граница, и го запозна с Байда. Цялата система на Джуд бе незабавно подробно проверена. Байда го бе приел сериозно. Когато проверката не показа нищо обезпокоително, Байда повика Джуд обратно в Парагвай. На третата им среща Байда се съгласи да прати пробно малко стока по каналите на Джуд.
Но когато Джуд се върна в Мексико Сити от последното си пътуване до Сиудад дел Есте, той просто изчезна. Сега разполагаха с потвърждение на това, което се бе случило с него, но по някаква причина Кевърн не бе подал информацията във Вашингтон в продължение на четири седмици. Гордън чакаше обяснение.
След последните си загадъчни думи Кевърн мълчеше. Бе се навел напред, подпрял единия си лакът на страничната облегалка на фотьойла. Гордън чуваше тихото му сумтене — голямо животно, затворено в среда, която го ограничава и дразни. Но Кевърн изглеждаше спокоен. Когато се доближаваше до нещо, което е преследвал, го обземаше невероятно спокойствие. В близост до жертвата се чувстваше направо вледенен.
Най-накрая Кевърн кимна.
— Изгаси тая лампа — каза той. — Трябва да видиш още нещо.
Екранът отново оживя в искрящата мъгла от статичното електричество. Образите отначало бяха неясни. Датата показваше, че записът е направен двайсет и четири часа след първия.
Отначало изображението е неясно, после се отваря вратата на осветена стая — същата като в първия запис, но този път камерата е в ръцете на някой, който влиза. Халил, плешивият мъж и двамата корейци се обръщат изненадано. Камерата е зад неканените гости с черни качулки на главите. Започват да стрелят с автоматите си; хората на Халил, които нахлуват от друга врата, отвръщат с няколко изстрела. Мъжете с качулките обсипват стаята с огън и всички падат за по-малко от петнайсет секунди. Те методично довършват всяка от жертвите с кратки откоси от упор.
Плешивият, все още жив, е заснет отблизо; ръце в черни ръкавици повдигат главата му от пода и я държат срещу камерата, за да бъде разпознат впоследствие. Мъртвият Халил също е заснет отблизо, за да бъде идентифициран, както и всеки от тримата корейци и другите двама мъже. На три пъти се вдигат ризи и смъкват панталони, за да се заснемат татуировките и белезите, които ще помогнат при установяване на самоличността.
Някой събира купчината пари на масата, около която са седели мъжете, както и десетина пакета с дрога от по един килограм, наредени до парите. След това се записва свалянето на наблюдателната камера, тайно монтирана на тавана от Мексиканската федерална агенция за разследвания, с помощта, на която е направен предишният запис. Последен кадър на притихналата стая и записът свършва.
Кевърн изключи плейъра и телевизора.
Гордън седеше зашеметен и безмълвен. Цялата група, в която се бяха опитвали да проникнат в продължение на почти година, бе унищожена за по-малко от пет минути.
Подозираше какво точно е видял, но си замълча. Трябваше да го чуе от Кевърн. Трябваше да изчака и да го приеме като факт. И внимателно да чете между редовете. Искаше Кевърн да обясни всяка стъпка от видяното — всичко, особено онова, което му се струваше, че вече е проумял.
Пресегна се и отново запали лампата. Този път искаше да види всичко, което издава лицето на Кевърн, макар че то почти винаги оставаше непроницаемо.
Кевърн изсумтя, изправи се на фотьойла и леко се приведе напред.
— За разлика от приятелчетата си мюсюлмани, Байда никога не се е притеснявал за липсата на морал в контрабандата с наркотици, от която финансира операциите си. — Той кимна към телевизора. — Тъкмо това е правил там Халил. Хизбула активизират дейността си в Южна Америка. Съсипаната икономика на държавите там е като тор за организираната престъпност и Хизбула се възползват от това. Предполагам, че Байда превръща хората от тези престъпни организации в свои войници. Те разполагат с необходимата инфраструктура за трансгранични операции. Не са лоялни на нито една държава или религия. Алчни са, така че предлагат услугите си на този, който плаща най-добре, а с парите от дрогата Байда може спокойно да си го позволи. Те са идеалните наемни терористи.